Мечти за земята и небето

За да може безкрайната материална плоча с плътността на Земята да има привличане, равно на земното, тя трябва да е дебела 4 хиляди версти (2/3 от земния радиус).

Затова пък привличането на такава равнина не намалява на никакво разстояние и не изменя своята посока (разбира се, от другата страна на плочата посоката на привличането ще е обратна).

Земята, сплесната като диск (питка), ще има толкова по-малко привличане, колкото е по-тънък дискът. По такъв начин теоретично привличането на Земята може да бъде намалено, колкото искаме. А за да може взаимното привличане на частите на сплеснатата планета да я извие в тръба или отново да я превърне в астрономична капка, може да се придаде на диска слабо въртене, което унищожава (чрез центробежната сила) привличането и не допуска разрушаването на диска.

Раздробяването на сферичната планета също намалява привличането на повърхността й и във вътрешността й; например, ако се намали плътността й 8 пъти, без да се наруши масата й, привличането се намалява 4 пъти; раздробяване 1000 пъти намалява привличането 100 пъти.

Понякога произволно грамадни маси не оказват на телата никакво механическо влияние.

Така празна сфера с концентрични стени и празна цилиндрична тръба с такива стени не оказват никакво механическо влияние на телата, поместени в нея — не само в геометричния й център, но и където и да било. Външното привличане на тръбата е обратно пропорционално на отдалечаването на предмета от нейната ос, а вътрешното привличане на сферата е обратно пропорционално на квадрата на отдалечаването от нейния център.

13. Влияние на привличането върху формата на планетите; тежестта върху различните планети. Знаем колко поразителни са по своите размери небесните тела и колко открито проявяват своята притегателна сила.

Благодарение на привличането всички слънца и големите планети представляват по форма почти съвършени капки. Дори ако небесните тела бяха студени и се състояха от най-твърд материал, какъвто е например стоманата, при друга форма, а не кръгла моментално биха се разтрошили и закръглили. Биха останали сравнително малки неравности, каквито са песъчинките по полирана топка.

Привличането на повърхността на различните слънца и планети е различно в зависимост от тяхната маса и плътност.

Ако на Земята човекът може да вдигне 5 пуда и да прескочи стол, на Луната той ще може да вдигне крава и да прескочи висока ограда. На Слънцето той няма да може да стои: ще падне и ще се пребие поради собствената си тежест, която там ще е 27 1/2 пъти по-голяма, отколкото на Земята. На Марс и Меркурий той ще може да вдигне 10–15 земни пуда и с лекота ще прескочи маса. На Юпитер и без товар той едва ще се влачи, сякаш на раменете му се е разположил някакъв огромен шишко. На астероидите той ще повдига цели къщи, ще прескача най-големи дървета, камбанарии, гори, широки долове и по-големи или по-малки планини в зависимост от големината на астероида, на който се извършват тези експерименти. Най-после на аеролитите, големи няколко десетки сажена, той няма да чувствува никаква тежест.

Силата на привличането на различните планети ограничава височината на планините, зданията, организмите. На Луната планините биха могли да бъдат 6 пъти по-високи, отколкото на Земята и ако те са, колкото земните, това е само случайност или поради раздробяемостта на материала на лунните планини, защото и на Земята височината на планините не достига своя максимум. На астероидите неравностите са толкова грамадни, че превишават размерите на самата планета, и затова формата им е безкрайно разнообразна и може съвсем да не бъде сферична. Те ту имат форма на неправилен камък или на къс от камък, ту на диск, пръстен и т.н. (Това е само предположение: с телескопа формата им не може да се види; ние стигнахме до този извод отчасти теоретично, отчасти поради изключителната променливост на силата им на светене.) Като се въртят, те отразяват ту по-голямо, ту по-малко количество слънчеви лъчи и с телескопа наблюдателят ги вижда като променливи звезди с най-различна големина.

Ако човекът на Земята (при същата форма) би бил 2–3 пъти по-голям, той едва би се мъкнал по нея, а ако би бил 6 пъти по-голям, той би могъл само да лежи на меко легло или да стои във вода. Докато на Луната същият петсаженов великан би се чувствувал съвсем свободно.

На астероидите движенията на великаните, високи колкото огромна камбанария и повече, са свободни: великан, който достига с ръка върха на Айфеловата кула и тежи 334 000 тона (над 20 милиона пуда), на астероид с окръжност (предполага се сферична форма) 150 километра и средната земна плътност скача и играе като козле. И, напротив, на Слънцето биха могли да живеят само лилипути, високи 6,6 сантиметра.

Ще отбележим, че изводите за строежа на организмите са строго математически.

Влиянието на тежестта върху формата на планетите се усложнява от въртенето им около своите оси.