Меден месец

— Още е много рано да се каже нещо по-определено. Тя или няма какво да крие, или умее много добре да лъже.

— Бих заложила десетачка за второто.

— Ще видим дали залогът си струва — казах аз.

— Щом ти си се заел с тази игра, сигурна съм, че си струва.

— Знаеш ли, ако ще ме подкрепяш все така, самочувствието ми ще порасне толкова, че главата ми ще удари тавана.

— Що се отнася до последното, не се и съмнявам.

— Аха, едва сега започнах да разбирам. Според наръчника за действие трябва да разчитам на доверието ти в моите способности.

— Повярвай ми, още не е написан наръчник, обясняващ как да се справям с теб — отвърна ми тя. — Между другото, къде се намираш сега?

— Пред дома на покойния Конър Браун.

— Успя ли да я проследиш?

— Да.

— А на нея колко време й бе необходимо, за да открие присъствието ти там?

— Няколко минути.

— „Метс“ или „Янките“?

— „Метс“ — отвърнах аз. — Стайнбренър е направил далаверата на годината. Или поне до края на сезона.

— Възможно ли е тя да го знае?

— Не. Но малко предпазливост никога не е излишна.

— Амин — въздъхна Сюзън. — А тя повярва ли ти?

— Напълно сигурен съм.

— Добре. Знаеш ли, никога не съм се съмнявала, че ти си най-подходящият за тази работа.

— Оох!

— Какво?

— Ами главата ми удари тавана.

— Интересно какво още ще те сполети по-нататък.

— Зависи от теб, шефе.

— Не се самозабравяй.

— Повече няма да се повтори, шефе.

Сюзън ми затвори телефона.

34.

Нора още не бе изминала два километра, когато внезапно я обзе силно раздразнение, толкова всепоглъщащо, че просто не успя да го преодолее. Насред шосето, някъде край игрището за голф „Тръмп Нашънъл“, тя завъртя мерцедеса на сто и осемдесет градуса. Гумите изсвириха пронизително, воланът се превърташе в ръцете й като пумпал. Каза си, че ако побърза, ще успее да го настигне.

Имаше нещо забавно или по-скоро странно в този Крейг Рейнълдс.

Но това нямаше нищо общо с чувството му за хумор.

Нора натисна рязко педала за газта и спортният автомобил се понесе като вихър, само че този път обратно по току-що изминатия от него маршрут от къщата на Конър дотук. Колата напредваше изключително бързо по тясната, обградена от дървета улица, като пътьом Нора бе принудена веднъж рязко да завърти волана, за да задмине едно едва тътрещо се волво. Малко по-нататък една поостаряла дама, разхождаща своя кокер шпаньол, я изпрати с неодобрителен поглед.

Съвсем за кратко Нора се поддаде на колебанието. Нима се бе превърнала в някаква параноичка? Наистина ли бе нужно да се връща до къщата? Но натрапчивото подозрение, обсебило сърцето й, се оказа по-силно. Още по-силно настъпи педала за газта. Вече почти бе стигнала.

Какво, по дяво…

Нора рязко удари спирачките!

Вече бе стигнала до ъгъла на улицата на Конър, където й оставаше само последният двоен завой. Черното БМВ още бе там. Крейг Рейнълдс не си бе тръгнал.

Но защо не си бе заминал? И какво още правеше тук?

Тя даде на задна и побърза да извърти колата по завоя, за да се скрие зад високия плет и редицата от борове. Оказаха се удобно прикритие, защото засенчваха по-голямата част от колата, но не закриваха гледката. Обаче от това разстояние Крейг Рейнълдс се очертаваше в далечината само като едва забележим силует. Нора присви очи в опит да различи нещо повече. Не можеше да бъде сигурна, но й се стори, че в момента той говореше по мобилния си телефон.

Ала това не трая дълго. Едва бе изтекла една минута, когато стоповете на неговото БМВ просветнаха по улицата, разпръсвайки дима, излизащ от ауспуха на колата. Застрахователният агент най-после си тръгваше.

Нора нямаше представа къде отива той, но бе решена да разбере. Намерението й да изненада Джефри Уокър отстъпи пред новия й план.

Който се наричаше Да открием кой е истинският Крейг Рейнълдс.

35.

Той потегли.

Нора знаеше, че не може да го следва много отблизо. Той познаваше колата й, а това, че бе яркочервена, никак не я улесняваше. Наистина жалко, че нейният мерцедес не може да се преобрази в друга кола с камуфлажни зеленикавокафяви багри.

Селище Брайърклиф Манър, основано през 1902 г.

Още преди да види табелата, Нора се досети, че Крейг се е насочил към центъра на града. Което бе добре дошло за нея. След като преодоля два-три стопа и се справи с натоварения трафик по магистрала 9А, тя едва не го изгуби от поглед.