Меден месец

Като видя квартала, в който живее, Нора веднага разбра, че той харчи почти всичките си пари само за колата и за облеклото си. Апартаментът му в Плезънтвил се помещаваше в овехтяла сграда, обкръжена от също толкова жалки кооперации. Сред тях бяха пръснати само няколко по-добре изглеждащи постройки с черни капаци на прозорците. С невзрачни вътрешни дворове и тесни балкони за всеки апартамент. Никак не бе впечатляващо. Дали Крейг не плащаше огромна издръжка на бившата си съпруга? Или издръжка за децата си от предишен брак? Въобще какво бе миналото му?

Нора реши да постои още малко пред сградите от комплекса „Ашфорд Карт Гардън Апартмънтс“. Може би Крейг Рейнълдс имаше още някакви планове за по-късно.

„Или пък — размишляваше Нора — съм изпаднала в някакъв делириум, след като цял ден нищо не съм яла.“ Като видя кутията с пица, която Крейг внимателно крепеше, стомахът я присви. Нямаше смисъл да се залъгва с ментови бонбони. Крайно време бе да се отбие някъде за вечеря. Може би в „Железния кон“ в Плезънтвил? Да вечеря сама — колко старомодно.

Потегли, доволна от решението си да проследи Крейг чак дотук. Знаеше, че хората никога не се оказват такива, каквито изглеждат. Сега от нея се искаше само да хвърля по един предпазлив поглед в огледалото за обратно виждане. Което й напомни за още едно от любимите й правила: по-добре да си параноик, отколкото после да съжаляваш.

37.

Рекламата в „Уестчестър Джърнал“ твърдеше, че от този апартамент се открива живописна гледка. Накъде — е, това вече не се уточняваше. Фасадата гледаше към някаква странична уличка в Плезънтвил, а задната страна предлагаше също толкова невзрачна перспектива към отдалечената бетонна извивка за местния паркинг, претъпкан с автомобили ветерани, които са били на мода може би най-малко преди три десетилетия.

Ала вътре бе още по-зле.

Навсякъде подовете бяха с линолеум. Кресло с изкуствена черна кожа и любовно канапе за двама, което надали е било свидетел на много любовни сцени. Ако течащата вода и електроснабдяването се възприемат като най-съществените белези за съвременна кухня, е, тогава можеше да се каже, че разполагам с такава. Но искрено се съмнявах, че жълтите шкафчета „Формика“ над мивката някога отново ще бъдат обект на всеобщо увлечение.

Поне бирата бе изстудена.

Оставих кутията с пицата и извадих една бира от хладилника, преди да се тръшна на дивана в средата на моята „просторна“ всекидневна. Добре поне, че не страдах от клаустрофобия.

Посегнах към телефона и набрах номера. Не се усъмних нито за миг, че Сюзън още не бе напуснала офиса.

— Тя проследи ли те? — започна тя веднага щом чу гласа ми.

— Посвети целия си ден само на това забавление — съвестно рапортувах аз.

— Видя ли те да влизаш в апартамента?

— Да, разбира се.

— Още ли виси отвън?

Сега вече можех да си позволя една широка прозявка.

— Това означава ли, че наистина се налага да се надигна от дивана и да надникна през прозореца?

— Разбира се, че не — склони на отстъпки Сюзън. — Вземи дивана със себе си.

Не се сдържах и се ухилих до уши. Как да не обичаш една жена, която може да ти даде такъв мъдър съвет.

Прозорецът до дивана бе закрит от изпокъсана и овехтяла щора. Внимателно се пресегнах и отместих единия й край, за да надзърна към уличното платно.

— Хм — промърморих аз.

— Какво виждаш?

Нора бе паркирала през една пресечка надолу по улицата. Но сега колата й вече я нямаше.

— Предполагам, че е видяла достатъчно — рекох.

— Това е добре. Значи ти е повярвала.

— Знаеш ли, мисля, че тя нямаше да ми повярва, ако се бях нанесъл в някой по-изискан апартамент. Например в Чапакуа.

— Оплакваш ли се от нещо?

— По-скоро констатирам.

— И ще си останеш с констатацията. Само така можем да я накараме да ти повярва — каза Сюзън. — Хубавите дрехи и шикозната кола, които явно не са по джоба ти, те правят по-естествен и по-убедителен.

— Не е ли достатъчно, че съм хубавец?

— А Нора също е хубавица, нали?

— Да. Наистина е така.

— Повече не искам да споря с теб.

— Споменах ли ти за жълтите шкафчета над мивката? Онези, отвратителните, от марката „Формика“?

— Стига, не може там да е чак толкова отвратително — рече Сюзън.

— Лесно ти е да го кажеш. Нали няма ти да живееш тук!

— Това е само временно.

— Горещо ти благодаря. По дяволите, това е единствената истинска причина да се спотайвам в този апартамент — заявих аз. — Това само ще ме накара да действам по-енергично.

— Точно това си мислех и аз.

— Не пропускаш нищо, нали?

— Не, доколкото зависи от мен — върна ми го тя. — А сега сериозно: днес си свършил добра работа.

— Благодаря.

Сюзън въздъхна, което ми подсказа, че работният й ден е към края си и тя е доста уморена.

— Окей, а сега нещо официално: Нора Синклер се промъкна зад кулисите по следите на Крейг Рейнълдс. И какво следва?