Меден месец

Познаваше добре този съвсем малък град, тъй като доста пъти бе посещавала дома на Конър. Тук живееха най-различни хора: както прости работници, така и хора от по-изисканите прослойки, от онези, които наскоро бяха натрупали много пари или пък отдавна бяха пръснали наследството на предшествениците си. Грубо изработените стълбове на уличните лампи образуваха стройна редица пред банковите офиси и магазините за деликатеси. По тротоарите се виждаха майки с колички — както количките, така и майките бяха издокарани по последна мода. „Амалфи“, италианският ресторант, който Конър обожаваше, беше препълнен с хора, защото точно сега бе време за обяд.

Нора отново изтръпна от тревога да не изгуби следите на Крейг.

Въздъхна облекчено чак когато зърна как черното БМВ, далеч пред нея, се престрои за ляв завой. Докато тя се опитваше да го достигне, той вече бе паркирал и излязъл на тротоара.

Нора незабавно отби колата към отсрещния бордюр, спря там и го проследи с поглед, докато той се скри в отсрещната тухлена сграда. Тя предположи, че там се намира неговият офис.

Бавно подкара напред. Така успя да види табелата, окачена над прозорците на втория етаж, на която се четеше: Сентениъл Уан Лайф Иншурънс.

Е, вече нямаше място за съмнение — това бе добър знак.

Нора направи няколко завоя и паркира на около четиридесет метра от входа. Дотук — добре. Вероятно Крейг Рейнълдс наистина ще се окаже този, за когото се представя. Но тя все още не бе задоволена. Нещо я глождеше и й подсказваше да не се доверява докрай на това, което виждат очите й.

Реши да чака тук, с поглед, вперен в сградата — двуетажна, най-обикновена, с най-семпли правоъгълни очертания. Наоколо нямаше нищо забележително. Дори не й се вярваше тухлите да са истински. Струваха й се фалшиви, от онези имитационни изолиращи фасадни материали, за които бе гледала по телевизията.

Ала това бдение, за нейно щастие, не продължи дълго. След по-малко от двадесет минути Крейг излезе от сградата и отново се качи в колата си. Нора се изправи в седалката и го изчака да се отдалечи от бордюра.

А сега накъде, застрахователю? Накъдето и да се отправиш, няма да ти липсва компания.

36.

Стигнаха до ресторант „Синята лента“, на няколко километра източно от града, недалеч от извиващо се покрай реката шосе Соу Мил Паркуей. Заведението привличаше с класическия си стил, така че там можеше да се обядва в достолепна старовремска обстановка, в квадратните ниши с хромиран обков, сред зала, отвсякъде опасана с прозорци.

Нора намери място извън паркинга, но не толкова далеч, че да не може да вижда предните врати. Погледна часовника си — отдавна бе минало обед.

Днес бе прескочила закуската и вече бе огладняла. Никак не й помагаше това, че в момента откъм вентилатора на задната стена на кухнята на ресторанта се разнасяха апетитни миризми. Уханието на хамбургери и пържени храни я принуди да затършува в чантата си, за да измъкне половин пакетче с ментови бонбони, останало там кой знае откога.

Приблизително след четиридесет минути Крейг приключи с обяда си. Докато го следеше неотстъпно, Нора забеляза още нещо в него: той несъмнено бе привлекателен мъж, умеещ добре да се владее. Хладнокръвен. И чаровен. И вдъхващ доверие. А на всичкото отгоре — елегантен.

Следенето започна отново.

Крейг се поразмота малко из околността, ала накрая се върна в офиса си. Повтори тази маневра поне десетина пъти през този следобед — който на Нора се стори по-дълъг от цял ден — и също толкова пъти тя се принуждаваше да паркира приблизително на пресечка и половина от офиса му. Най-силно я измъчваше любопитството за това какво ще й донесе вечерта. Имаше ли Крейг Рейнълдс социален живот? С кого общуваше? И срещаше ли се с някоя? Или какво точно представлява неговият дом?

След шест часа някои от отговорите на тези въпроси започнаха да се изясняват.

Светлините в сградата на „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“ угаснаха и след малко Крейг излезе оттам. Но не последва нито отбиване в някой бар, нито някаква пищна вечеря, нито го чакаше някоя приятелка на някой ъгъл. Или поне не тази вечер. Вместо това той се задоволи да си вземе една пица и да се отправи към дома си.

Точно тогава Нора откри, че все пак Крейг Рейнълдс крие нещо: не беше чак толкова добре с парите, колкото му се искаше останалите да повярват.