Меден месец

— Да, зная, звучи ужасно и ако мога нещо да направя по този въпрос, няма да си спестя усилията. Ала нямам това право. Поради кой знае каква причина онзи идиот ОʼХара отказал да приеме, че един четиридесетгодишен мъж може да умре от сърдечен удар. Искал да се извършат още изследвания.

— Но нали имаше аутопсия?

— Знам… знам…

— Нима този ОʼХара не вярва на резултатите?

— Не е само това, Нора. Той иска да се извършат по-прецизни тестове. Обикновено аутопсиите от общ вид са… как по-точно да го кажа… е, те си остават от общ характер. Затова при тях невинаги се откриват някои неща.

— Какво искаш да кажеш с това някои неща?

Въпросът й увисна във въздуха заради появата на келнерката. И докато оставяше двете кафета и моя ябълков пай, аз не изпусках Нора от очи. Нямаше съмнение, че чувствата й бяха искрени. Докато мотивацията за тях не ми беше толкова ясна. Дали тя беше една опечалена годеница, или убийца, внезапно застрашена от изобличаване?

Келнерката ни остави сами.

— Какви неща? — повторих като ехо аз. — Ами редица неща, предполагам. Например — говоря само хипотетично, — ако Конър е злоупотребявал с наркотици или е боледувал от нещо, за което е скрил при предварителния медицински преглед, и това не е било записано при съставянето на застрахователната полица… всичките тези неща навярно биха могли да бъдат установени при една ексхумация и така да се анулира застраховката.

— В случая обаче няма нищо подобно.

— Ти го знаеш и ако трябва да бъда напълно откровен — това е извън протокола, — зная го и аз. Обаче за нещастие Джон ОʼХара не го знае.

Нора разкъса на две пакетчето захар от онези, дребните. Изсипа захарта в кафето си. После повтори тази операция с още едно пакетче.

— Знаеш ли какво? — рече тя. — Предай на ОʼХара, че може да си задържи парите. Не ги искам.

— Не е толкова просто, Нора. „Сентениъл Уан“ наистина притежава законните права да прехвърли цялото разследване на полицията, като се постарае преди това да изясни всички противоречия. Може да ти звучи странно, ала в това отношение не разполагаш с никакви шансове.

Тя отпусна лакти върху масата. После стисна глава между дланите си. Когато отново повдигна глава, видях как една сълза се търкулна по бузата й.

— Ти наистина ли се готвиш да изкопаеш ковчега на Конър? — прошепна тя. — Това ли ще направиш?

— Безкрайно съжалявам — започнах аз и наистина в този миг действително се чувствах зле. Ами ако тя се окаже невинна? — Сега разбираш ли защо не ми се искаше да проведем този разговор по телефона? Единственото, което сега мога да ти доверя, е, че ако аз бях на мястото на ОʼХара, никога не бих постъпил така.

Докато изговарях тези думи, аз я следях как подсушава очи с кърпичката си, но в главата ми продължаваха да отекват думите на баща ми:

Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат.

Все още не мога да се закълна дали сълзите на Нора бяха искрени или не, но поне едно знаех със сигурност: тя бе започнала да ненавижда Джон ОʼХара. И колкото повече го мразеше, толкова по-лесно щях да спечеля доверието й.

Доста иронична ситуация, длъжен съм да призная.

Понеже Джон ОʼХара въобще не се намираше в Чикаго в централата на „Сентениъл Уан Лайф Иншурънс“.

Вместо това Джон ОʼХара се намираше в ресторант „Синята лента“ и се наслаждаваше на резена ябълков пай, макар че отговаряше на името Крейг Рейнълдс.

Пък и застрахователното дело не беше точно моята игра.

Трета част Много опасни игри

52.

— Как така си й казал, че смятаме да ексхумираме трупа на Конър? — изкрещя Сюзън в слушалката. Толкова бе ядосана, че едва не спука тъпанчето ми.

— Повярвай ми, Сюзън, това е в наша полза — заех се да я убеждавам аз. — Сега Нора повече от всякога вярва, че аз съм на нейна страна. Освен това нали самата ти ми призна, че изкопаването на тялото крие известен риск? Тя можеше сама да разбере за намеренията ни.

— Казах само, че съществува малък риск.

— А пък аз ти казвам, че сега обърнахме нещата в наша полза.

— Ние не сме направили нищо, ОʼХара. Ти си го извършил на своя глава, без дори първо да се допиташ до мен.

— Излиза, че малко съм превишил правата си.

— Излиза, че твърде много си превишил правата си. И това е твоят изпитан номер, нали? И точно заради това си навличаш всички неприятности — промърмори тя. — Имахме сериозни причини да съставим този план за играта, така че всеки от нас двамата трябва да знае във всеки момент какво върши другият.

— Стига, Сюзън, поне се съгласи, че всичко това ще се окаже в наша полза.

— Не е там работата. Искам да играеш в екип, разбра ли? Вече не си ченге под прикритие!

За миг се поколебах, преди да уточня:

— Разбира се. Аз съм федерален агент, работещ под прикритие.

— Няма да е задълго, ако продължиш да го разгласяваш на всеослушание. Никак не обичам каубоите като теб.

През следващите няколко секунди никой от нас двамата не промълви нито дума. Накрая се престраших и наруших тишината:

— Знаеш ли, така повече ми харесваш, отколкото когато ме превъзнасяш.