Меден месец

— Мога да се отбия до твоя офис към четири.

И вероятно няма да се нуждаеш от указания как да го намериш, Нора, защото вече отлично знаеш пътя дотук.

— Четири е добре, дори отлично. Само че тук никак не е удобно. Пристигнаха бояджии за ремонта, а изпаренията от боите им са много вредни — бодро излъгах аз. — Знаеш ли къде е ресторант „Синята лента“?

— Разбира се. Намира се недалеч извън града. Често съм била там.

Знам.

— Чудесно — рекох. — Ще се срещнем вътре в четири за по едно кафе. Или, имайки предвид времето, бих могъл да кажа — за една ранна вечеря?

— Не, ако имаме предвид един и същи ресторант.

Засмях се и се съгласих, че е по-добре да се ограничим с кафето.

— Ще се видим там в четири. — С тези думи тя сложи край на разговора.

Можеш да разчиташ на това, Нора.

51.

Ресторант „Синята лента“ не би могъл да се пребори за челно място в класациите за кухня, обзавеждане и обслужване, но в сравнение с останалите крайградски заведения изглеждаше напълно приличен. Яйцата на очи никога не бяха „сополиви“, бутилките с кетчуп почти винаги бяха пълни, а келнерките — макар че трудно биха издържали състезанията по миловидност или тестовете за интелигентност — все пак бяха професионалистки. Приемаха поръчките почти без грешки и не закъсняваха да доливат чашите с кафе.

Щом се появих там в четири и две-три минути, салонният управител ми кимна като на стар познайник. Откакто наскоро се преселих в този район „Синята лента“ се бе превърнал в моето любимо заведение за хранене. И макар да бях сигурен, че наоколо могат да се намерят по-добри свърталища, въобще не си направих труда да ги издирвам.

— Всъщност днес ще бъдем двама — уведомих управителя, който още щом ме видя, автоматично грабна от масата до него само един екземпляр от папката с менюто. Той беше грък и носеше изпоцапана черна жилетка, нахлузена върху изпомачкана бяла риза. Обичайна гледка за подобни заведения.

Нора се появи след няколко минути. Махнах й от мястото си — стратегически подбрано тапицирано в червено сепаре в дъното. Носеше тъмна пола, кремава блуза, която приличаше на копринена, и обувки с високи токчета. Всичко това заради мен ли, Нора? Не биваше да си правиш труда. Тъй като вече бе късно за обяд и рано за вечеря, салонът беше полупразен. Тя лесно ме откри.

Приближи се до мен и си стиснахме ръцете. Аз й благодарих, че се бе отзовала на поканата ми. Направи ми впечатление, че ухае много приятно. Бъди нащрек, Крейг.

Щом Нора се настани, келнерката веднага довтаса до масата, като този път бе малко по-общителна от обичайното за нея, и изрече с усмивка:

— Добър ден, госпожице.

Двамата с Нора си поръчахме кафе, но аз си позволих да добавя към него и резен от ябълковия пай. Не бе препоръчително за талията ми, но реших, че е добър стратегически ход. Искам да кажа: как да не вярвате на някой, който си поръчва ябълков пай?

След отдалечаването на келнерката погледнах към Нора и се уверих, че ще трябва да се постарая да огранича диалога до абсолютния минимум. Езикът на тялото й говореше съвсем красноречиво: стегната, владееща се, напрегната. Беше дошла тук, за да узнае някакви лоши новини и нямаше никакъв интерес да удължава съспенса.

И така, играта можеше да започне.

— Чувствам се ужасно — започнах аз. — През цялото време разпитвах кого ли не за това разследване. Всичките се надпреварваха да ме уверят, че се касаело за напълно стандартна процедура и нямало никакъв повод за безпокойство. И изведнъж вчера… — Гласът ми пресекна и отчаяно поклатих глава.

— Какво? Какво стана вчера?

— В дъното на всичко е този проклет Джон ОʼХара! — избухнах аз. Е, не стигнах дотам да се разкрещя, но възгласът ми все пак бе достатъчен, за да се обърнат към мен главите на посетителите от съседните две-три маси. — Не знам защо са позволили на такъв тип да оглавява разследванията. Та това просто не е необходимо.

Нора ме погледна и зачака. Състояние, което никак не бе обичайно за нея.

— Той очевидно се е свързал с ФБР — изрекох аз.

Тя примигна учудено.

— Нищо не разбирам.

— Нито аз, Нора. ОʼХара се очертава като най-подозрителния човек, когото някога съм срещал. Вечно си въобразява, че целият свят е вплетен в някакви конспирации. Няма да намериш по-тежък случай от неговия.

— Чудесно, няма що! — Нора се облегна назад и раменете й се отпуснаха. Зелените й очи примигаха смутено. Почти изпитах жалост към нея. — ФБР? Какво означава това?

— Става дума за нещо, което никой опечален, скърбящ близък на някой покойник не би могъл да понесе спокойно. — Последва кратка, но сладникаво — драматична пауза. — Опасявам се, че тялото на твоя годеник ще бъде ексхумирано.

— Какво?