Меден месец

Чак към обед на следващия ден Нора се озова в „Харгроув и синове“ в Горен Ийст Сайд. Намираше магазина за прекалено скучен, тъй като мнозина от продавачите й се струваха по-стари от антиките, които предлагаха. Но беше любимият магазин на един неин клиент — утвърдения филмов продуцент Дейл Минтън, — който изрично бе настоял да се срещнат именно там.

За броени минути Нора се запозна с това, което я интересуваше сред изложените експонати. Но тъкмо се отправяше към поредния кариран диван, когато нечия ръка я докосна по рамото.

— Това ти ли си, Оливия?

Неимоверно възбуденият мъж, изправил се пред нея, се оказа не друг, а самият Стивън Кеплер — среден на ръст, на средна възраст и среден по влияние адвокат от средната зона в града. Онзи, с двата косъма, старателно зализани назад.

— Ъъ… здравей — промърмори Нора. На бърза ръка прерови бележника с имената, запаметен в паметта й, за да изрови името му. — Как си, Стивън?

— Много добре, Оливия. Знаеш ли, извиках те преди малко по име. Не ме ли чу?

Хладнокръвна както винаги, тя моментално си намери нужното оправдание:

— О, това е типично за мен. Колкото повече се увличам в пазаруването, толкова по-малко внимание обръщам на всичко около мен.

Стивън Кеплер се засмя и махна с ръка. И докато продължаваше да я уверява „колко е прекрасно, че отново се срещнахме“, Нора си припомни влюбените му погледи. Как можа да забрави? Ето и сега погледът му бе от лигав по-лигав. Може ли един поглед да е лигав? Е, поне при Кеплер — можеше. Междувременно тя не изпускаше от очи входа на магазина, откъдето очакваше всеки момент да се появи Дейл Минтън. А това щеше да бъде пълна катастрофа.

— И така, Оливия, за кого пазаруваш днес? За себе си или за някой клиент? — попита Стивън.

— За клиент — отвърна тя и погледна часовника си.

И тогава го видя. Буквално в същата секунда Дейл Минтън се появи откъм входа и нахлу вътре с вид на собственик на магазина. Сигурно можеше да бъде, стига да го пожелаеше.

— О, ето го и него — рече тя. Опита се да потисне надигналата се в гърдите й паника, но като си представи как Дейл ще я нарече „Нора“ пред смаяния Стивън или обратното, нервите й се изпънаха до скъсване.

— Ще те оставя да си вършиш работата — каза той.

— Само ми обещай, че някой ден ще мога да те заведа на вечеря. — Определено този тип бе доста настоятелен. Знаеше това, което знаеше и тя — едно „да“ в случая бе най-бързият начин да се освободи от присъствието му. Докато отговорът „не“ би изисквал някакво извинение.

— Да — заяви Нора. — Ще бъде чудесно. Обади ми се.

— Ще го сторя. От следващата седмица съм в отпуск, но когато се върна, ще настоявам да спазиш обещанието си.

Стивън Кеплер се обърна, за да си тръгне, но Дейл Минтън вече бе само на няколко крачки от тях. Опасно близо, ала тя съумя да парира размяната на реплики. И тъкмо се бе поуспокоила…

— Ще се радвам безкрайно да се видим пак, Оливия — шумно се провикна Стивън.

Нора го дари с вяла усмивка и се извърна към Дейл Минтън, който й се стори доста смутен.

— Защо този мъж те нарече Оливия? — попита той.

Нора мислено отправи гореща молба към боговете да не я лишат тъкмо сега от вродената й дарба бързо да съобразява. Молбата бе чута, защото веднага й хрумна решението. Наведе се към Дейл и му прошепна доверително:

— Срещнах го на едно парти, май че беше преди няколко месеца. Казах му, че ме наричат Оливия… поради очевидни съображения.

Дейл кимна, смущението му се стопи, а Нора се усмихна. Нейните два живота оставаха грижливо разделени един от друг.

Поне засега.

47.

Една блондинка обикаляше наоколо, спирайки се ту пред един, ту пред друг от антикварните мебели, като очите й оставаха прикрити зад тъмните слънчеви очила. Играеше си на детектив, но в интерес на истината се чувстваше малко нелепо. Но трябваше да следи Нора Синклер.

Ако това се бе случило някъде другаде извън Ню Йорк, сигурно щеше да се провали. Но тук бе Горен Ийст Сайд в Манхатън. Тук просто се смесваше с останалите в навалицата — тя бе само поредният зяпащ посетител на „Харгроув и синове“.

Блондинката се спря пред един внушителен дъбов скрин с блестящи месингови дръжки и се престори, че се взира в етикета с още по-внушителна цена. Погледът й обаче не се откъсваше от Нора.

Или Оливия Синклер?

Не знаеше как да тълкува репликите между Нора и онзи плешив мъж. Всеки, който има две имена, несъмнено крие нещо.

Продължи да следи Нора, която в момента разговаряше с някакъв по-възрастен мъж. За по-сигурно тя на няколко пъти се отдалечи от двойката. Но се стараеше да не изпусне нито дума от разговора им.

По-възрастният мъж явно бе неин клиент. Очевидно Нора наистина беше експерт по вътрешно обзавеждане. Нейните коментари и предложения, жаргонът й — всичко това недвусмислено доказваше, че отлично знае за какво говори.