Меден месец

— Обичам това място — промълви Джефри и се огледа наоколо. Бяха в „Ла Примавера“ в северната част на Бостън. Декорът бе семпъл и елегантен — с безупречно белите колосани ленени покривки, с искрящите сребърни прибори за хранене и приглушено осветление. Тук бе прието да си поръчваш обикновена вода, а не бутилирана. Но тази вечер, честно казано, на Нора никак не й бе до това.

Джефри, както винаги, си поръча осо буко16, а Нора — ризото с гъби порчини. Но нямаше апетит. Виното бе „Поджарело Кианти Класико“, реколта ʼ94. Именно от вино се нуждаеше тя. Когато чиниите бяха отсервирани, Нора се постара да отклони разговора към следващия уикенд. Несвършената работа не й даваше покой.

— Забрави ли — прекъсна я Джефри, — че ще отсъствам, скъпа. Очакват ме на панаира на книгата на юг, във Вирджиния.

— Прав си, съвсем бях забравила. — Идеше й да се разкрещи. — Не мога да повярвам, че ти позволявам да заминеш сам, оставяйки те на разположение на обожаващи те почитателки.

Джефри скръсти ръце пред гърдите си и се наведе над масата.

— Слушай, измислих нещо — рече той. — Става дума за нашия брак. Или по-точно казано, за потайността в него. Мисля, че не е честно към теб.

— Да си забелязал нещо да ме безпокои? Защото…

— Не, ти наистина проявяваш толкова много разбиране към мен. А това ме кара да се чувствам още по-зле. Имам най-прекрасната съпруга в света. Крайно време е светът да узнае за нея.

Нора се усмихна, както си бе редно, ала вътре в нея заблестяха ослепително мигащи аварийни светлини.

— Ами какво ще кажат почитателките ти? — подхвана го тя. — Всичките онези жени, които ще те очакват следващата седмица във Вирджиния, жадуващи да видят един от най-сексапилните и най-изтъкнатите ергени според списание „Пийпъл“?

— Майната им! Да им го начукам.

— Та те именно на това и се надяват, скъпи — кимна Нора.

Джефри протегна ръце към нейните и леко ги стисна.

— Ти си толкова търпелива, а аз съм толкова себичен. Но повече няма да е така.

Нора усети, че няма никакъв смисъл да се опитва да го разубеждава. Или поне не тази вечер. Той бе типичен мъжкар. Вече бе решил кое е най-добро за нея и сега никой не можеше да го убеди в противното.

— Ето какво ще ти кажа — поде тя. — Замини на твоя панаир на книгата да омагьосаш там дамите с вида си, с чара си, с ерудицията си, а после, като се върнеш, ще си поговорим по въпроса.

— Дадено — кимна той с тон, който обаче подсказваше нещо друго. — Само че има един проблем.

— За какво става дума? — запита Нора. Искаш още веднъж да ми направиш предложение, насред този претъпкан ресторант!

— Вчера дадох интервю за списание „Ню Йорк“. Понеже исках да започна на чисто, им казах за теб. За женитбата ни в Куернавака. Трябваше да видиш репортерката — едва изчака края на интервюто и хукна, за да вкара тази сензацията в статията си. Попита ме може ли списанието да ни снима заедно. Аз й отвърнах: Естествено.

Лицето на Нора, хладнокръвно като на изпечен покерджия, най-после се сгърчи.

— Това ли си направил?

— Да — измърмори той и още по-здраво стисна ръцете й. — Това не е проблем, нали?

— Не, не е проблем.

Съвсем не, помисли си тя. Това е голям проблем.

46.

На следващия ден, късно следобед, Нора се прибра в дома си в Манхатън. В истинския си дом. Беше й домъчняло за просторния й апартамент, за царящия там комфорт, за тишината и уюта, за всичките ценни вещи, които бе трупала с години. Липсваше й това, което според нея бе нейният истински живот.

Изслуша съобщенията, прилежно запомнени за нея от телефонния секретар, едва когато се потопи във ваната с вода, затоплена до предпочитаната от тялото й температура. Отдавна си бе изработила полезния навик периодично да прослушва записите на всички обаждания. Имаше четири нови. Първите три бяха свързани с работата й и с разни капризни клиенти, недоволни от временното й отсъствие. Но четвъртото бе от Брайън Стюарт, нейния компаньон от първокласния салон в самолета за Бостън. Онзи, който толкова приличаше на Брад Пит.

Съобщението бе кратко, но мило: точно от типа, който харесваше. Брайън подчертаваше колко бил радостен от запознанството си с нея и как очаква с нетърпение да я види отново: „Ще се върна в града към края на седмицата и за мен ще бъде удоволствие да излезем на вечеря. Да ти покажа това-онова из нощния живот на мегаполиса. Обещавам да бъде забавно“.

След като толкова настояваш, Брайън.

Нора излезе от ваната. След това си поръча по телефона да й доставят китайска храна. Сега вече можеше да се заеме със сортирането на пощата си. Приключи доста късно и някъде преди единадесет вече спеше дълбоко в леглото си. Непробудно, като къпано бебе. Спа до късно.