Меден месец

Но точно това правеше тяхната най-добра приятелка, докато вечеряха сред голите тухлени стени на „Мърсър“ в Сохо. Всъщност думата „разговор“ не беше точното описание. По-скоро можеше да се определи като възторжено словоизлияние. Толкова нетипично за Нора.

— От него струи невероятна енергия, скрита под повърхността му. Както и онази негова дарба да те предразполага към доверие, без да се натрапва, което толкова ми допада. Той е съвсем земен, ала въпреки това е специален.

— Брей! Кой да знае, че момчетата по застраховките били толкова секси! — пошегува се Илейн.

— Със сигурност не и аз — призна Нора. — Но Крейг не би трябвало да бъде застрахователен агент.

— По-важно е как се облича — намеси се Алисън, моден редактор до мозъка на костите си.

— Хубави костюми, но нищо старомодно. Обича да носи разтворени яки. Досега не съм го виждала с вратовръзка.

— Добре, нека да го разнищим най-подробно — предложи Илейн и махна с ръка. — Как е в леглото?

Алисън завъртя очи:

— Илейн!

— Какво? Нали всичко си споделяме?

— Да, но те току-що са се запознали. Как е възможно да са правили секс? — Алисън се обърна към Нора с лукава усмивка.

— Правихме секс.

Илейн и Алисън се приведоха напред и се подпряха на масата с лакти.

— И? — възкликнаха двете почти едновременно. Нора, напълно контролираща положението в момента, бавно отпи от своя „Космополитен“.

— Ами сексът беше добър… Не, шегувам се. Беше направо невероятен.

Трите се закискаха като тийнейджърки.

— Толкова ти завиждам… — призна си Илейн.

Нора внезапно стана сериозна и това изненада дори и самата нея.

— Не се чувствам самотна, когато съм с него. Отдавна не съм се чувствала по този начин. Мисля… мисля, че имаме много общи неща.

Илейн се извърна към Алисън.

— Може би търсим не там, където трябва. В един град с милиони ергени тя успяла да срещне господин Невероятен някъде там, в предградията.

— Само не ни каза къде се засякохте — припомни Алисън.

— Имах клиент в Брайърклиф Манър — обясни Нора. — Бях в Чапакуа, в един антикварен магазин, а там беше и той, търсел старинни въдици. Колекционирал ги.

— А останалото е история — додаде Алисън.

— Тя го е забърсала още там — довърши Илейн. — Повтарям: толкова ти завиждам!

Всъщност въобще не завиждаше и Нора много добре го знаеше. Единственото, което изпитваше Илейн, бе щастие — тя искрено се радваше за приятелката си, която доскоро, изглежда, не можеше да преодолее смъртта на съпруга си, но сега явно най-после бе срещнала подходящия мъж. И Алисън също се радваше за Нора.

— И кога ще ни запознаеш с този твой Крейг? — попита тя.

— Да — въздъхна Илейн. — Кога ще можем да зърнем господин Невероятен?

82.

След вечерята Нора се върна в своя апартамент, обзета само от една-едничка мисъл: Крейг. Целият този разговор за техния сексуален живот я подтикна да го желае още по-страстно. И то веднага. Трябваше поне да чуе гласа му. Затова веднага след като се преоблече в пижамата и се покатери на леглото, набра номера му.

Ала той вдигна едва след цели пет позвънявания.

— Да не те събудих?

— Не съвсем — измърмори той. — Бях в другата стая, затънал в четене.

— Нещо приятно ли?

— Не, за съжаление. Обичайните служебни папки.

— Звучи отегчаващо.

— И е така. Още една причина да се радвам, че ми се обади.

— Липсвам ли ти?

— Повече, отколкото предполагаш.

— Същото е и при мен — призна тя. — Да можех сега да бъда при теб… Нещо ми подсказва, че едва ли щеше да продължиш да четеш.

— О, така ли? И какво щях да правя?

— Щеше да ме държиш в прегръдките си.

— А нещо друго?

Нора зашепна в слушалката:

— Щеше да ме целуваш.

— Къде?

— По устните.

— Нежно или грубо?

— Отначало нежно. После грубо.

— А къде са ръцете ми? — попита той.

— По различни интересни места.

— Къде по-точно?

— По гърдите ми. Като за начало.

— Хмм. Добро начало, доколкото си спомням. И къде още?

— По бедрата ми. От вътрешната им страна.

— Оох, харесва ми.

— Почакай, те се плъзгат по-нагоре. Бавно. Ти ме дразниш.

— А това ми харесва още повече.

Нора не издържа. Прехапа долната си устна.

— Също и на мен, честно казано.

— Усещаш ли ме? — прошепна той.

— Да.

— Вътре ли съм?

Щрак.

— Какво беше това? — попита той.

— По дяволите, това е другата линия.

— Не й обръщай внимание.

Нора погледна към изписания върху екранчето номер на обаждащия се.

— Не мога, това е една от моите приятелки.

— Но нали сега ние говорим — възрази той през смях.

— Много смешно, няма що. Задръж за секунда, става ли? Тази вечер вечерях с нея и ако не й отговоря, ще се разтревожи.

Тя превключи на другата линия.

— Илейн?

— Не беше заспала, нали? — попита тя.

— Не. Дори съм по-будна от всякога.

— Почакай, нещо ми се струваш задъхана.

— Говорех по другата линия.

— Не ми казвай… Крейг?

— Да.

— И аз ти позвъних точно по средата на разговора, така ли?

— Няма нищо.

— Прекъснах ви. Съжалявам.

— Недей.

— Исках само отново да ти кажа колко се радвам за теб, скъпа. А сега се връщай към разговора си.

— Така и ще направя.

— Тооооооолкова ти завиждам!

Щрак!

— Още ли си там? — попита Нора.

— Тук съм — потвърди той.

— И така, докъде бяхме стигнали?