Мейдей

— Ами ако кажа не? Слоун сви рамене.

— Тогава ще отида при капитан първи ранг Диел и ще му разкажа моята версия за случилото се.

— Не блъфирате добре.

Слоун се засмя.

— Е, предполагам, че вашето съгласие вече не е от такова значение. И бездруго вече извършихте поне половин дузина нарушения, заради които можете да бъдете изправен пред военен съд. Искам само да не ми се пречкате повече. Аз ще се обадя на Матос, за да приключим със случая. Самолетът очевидно няма да падне сам.

Слоун взе микрофона и крадешком погледна към Хенингс. Понечи да натисне бутона за радиовръзка, но се поколеба. Щеше да е много по-убедително, ако адмиралът издаде тази заповед. Докато обмисляше следващия си ход, телефонът иззвъня. Той остави микрофона и грабна слушалката.

— Капитан Слоун — нетърпеливо изрече той, след което се заслуша. — Да. Изпълнявайте. Следвайте точно получените разпореждания.

— Кой е? — попита Хенингс. В гласа му се прокрадна страх.

Слоун не му обърна никакво внимание.

— Добре. Разбирам. В такъв случай става дума за издирване в границите, които току-що споменахте?

Хенингс беше сигурен, че разговорът касае пътническия Стратън, но не можеше да предположи по какъв начин.

Слоун поклати глава.

— Аз съм вързан тук със специалните изпитания. Да, още продължават, но на теб това не ти влиза в работата. Нареди на лейтенант Раулес да изготви план и да разпредели задачите. Поне по осем самолета от всяка смяна. Да излитат през интервал от един час. Започнете издирването в северния квадрант и разширете участъка на юг. — Слоун погледна часовника на конзолата. — Кажи на Раулес, че първата група трябва да тръгне най-късно след петнадесет минути. — Той затвори телефона и се обърна към Хенингс. — Получено е съобщение от службата за контрол на полетите. Искат да започнем операция по издирването и евентуалното спасяване на самолет в беда.

— Онзи Стратън!

— Полет 52 на Транс-Юнайтид. Свръхзвуков Стратън 797, изпълняващ рейс от Сан Франциско до Токио. Предполагам, че това е същият самолет. Освен ако всичките самолети от този вид на Транс-Юнайтид не са катастрофирали днес.

— Но аз смятах, че трябва да засечем техните радиосъобщения… — Посочи с ръка оборудването в залата.

Слоун се поколеба. Трябваше да прецени каква част от истината да каже на Хенингс.

— Предали са сигнал за помощ чрез компютърна видеосистема за връзка, при която написаните съобщения се появяват на компютърен монитор. Предполагам, че съобщенията им пристигат единствено в централата на Транс-Юнайтид. Пилотът очевидно е умирал. Имал мозъчни увреждания. Направил завоя, а след това променил курса и прекъснал връзката със Сан Франциско. От авиокомпанията предполагат, че пилотът е умрял или пък е загубил съзнание, а самолетът е паднал в океана и…

— Те не знаят, че той все още…

— Не. Не знаят. Добрата новина е, че в едно от съобщенията, изпратено от самолета, се споменава нещо за бомба. Всички смятат, че на борда на онзи Стратън е избухнала бомба. Сега ясно ли е всичко, адмирале? Самолет без пилот, пълен с мъртви и умиращи пътници, който разполага с достатъчно гориво, за да стигне до Калифорния. Дори и вината за случилото се да не е наша, бих казал, че сме длъжни да го свалим веднага.

— Кога ще излетят самолетите, които ще вземат участие в издирването?

— Скоро. — Слоун бе помолен да претърси район, отдалечен на стотици мили от мястото, на което се намираше пътническият Стратън. Щеше да мине време, докато самолетите излетят и претърсят указания в съобщението участък. През това време търсеният от тях Стратън щеше да се отдалечи на още стотици мили. — Много скоро — излъга той. Погледна Хенингс. — Няма да можете да избягате от отговорност, ако аз заповядам самолетът да бъде свален. Мълчанието е равнозначно на съучастничество. Вие не сте по-добър от мен. Но ако държите да останете безмълвен наблюдател, за да мога аз да свърша мръсната работа…

И изведнъж Хенингс проумя настойчивостта, с която Слоун се стремеше да получи одобрението му за действие, което можеше да извърши и сам. Слоун искаше да извоюва лична победа над Хенингс и над всичко онова, което контраадмиралът представляваше. Всички онези остарели представи за чест, доблест и достойнство. Слоун, кой знае защо, вярваше, че самият той ще се почувства по-добре, ако успее да натика лицето на Хенингс в калта.

Слоун заговори отново.

— Когато служехте под командването на главнокомандващ, отказал да получи призовката си за участие във войната, който, освен патологичен лъжец, беше и пацифист, изпълнен с презрение към цялата армия, тогава не изпитвахте угризения, нали? А дори и да са ви мъчили някакви съмнения, не сте ги споделил с никого, адмирале. Всички правехме така. Затова сега не ми говорете за отстояване на принципи и морални скрупули. Нито един от нас не си подаде оставката след Виетнам. И пак нито един не се опълчи срещу пацифиста дезертьор в Белия дом. Всички ние сме курви и всички до един сме правили компромиси. Затова единственото нещо, в което все още вярвам, е кариерата на Джеймс Слоун.