Мейдей

Бери кимна. Изпитваше дълбокото убеждение, по-скоро интуитивно, отколкото рационално, че веднъж възвърнала самообладанието си, тя ще остане спокойна до края. Почувства се по-уверен, осъзнал това. В случая не беше толкова важно дали предположенията му по отношение на Барбара са верни.

— Знаете ли изобщо нещо за управлението? — попита и нея.

Йоширо отрицателно поклати глава.

— Обикновено стоя долу в кухнята. Под пътническия салон.

— Аз често съм влизала в кабината, но никога не съм обръщала особено внимание на онова, което вършеха пилотите — обади се Крендъл.

— Вероятно знаете повече отколкото подозирате. Сядайте.

Шарън Крендъл се настани на мястото на втория пилот.

— Това едва ли ще ни помогне.

В началото Бери изобщо не я позна, но когато се вгледа по-отблизо в профила й, се досети коя е. Лека усмивка затрептя на устните му. Радваше се, че и тя е оцеляла. Разговорът им, състоял се сякаш преди цял век, му бе донесъл няколко приятни минути и Бери го продължи с удоволствие.

— Помните ли ме?

Тя го погледна.

— Да. Разбира се. Търговецът. Имах намерение да дойда да седна при вас. — Крендъл замълча. — Вие не сте пилот.

— Така е. Търговец съм. Но мога да пилотирам.

— Какво?

— Самолета на компанията. Мога да се справя и с този.

Внезапно се бе оказал специалист в успокояването на другите. Може би им вдъхваше прекалено силни надежди. Предположи, че всички те щяха да изгубят спокойствието си в мига, в който го видят да се опитва да пилотира този самолет.

— Къде бяхте вие двете, когато започна декомпресията?

Отговори му Йоширо.

— И двете бяхме в долната кухня.

Бери кимна.

— Налягането там сигурно се е задържало в по-високи граници. Ние тримата пък бяхме в тоалетните.

— Другият мъж ни каза — отвърна Йоширо. — Предполагам, че може да има още оцелели.

— Да. Точно затова изпратих Стейн долу. — Той сниши глас. — Съпругата и двете му деца са долу. Името на момичето е Линда Фарли. Майка й е седяла близо до дупката. Аз съм Джон Бери.

— Барбара Йоширо. С Шарън се познавате.

— Да — кимна Бери.

— Виж — намеси се Шарън Крендъл. — Трябва да се обадим на диспечерите в Транс-Юнайтид. Те ще определят курса ни и ще ни направляват по време на кацането.

Не точно такава помощ очакваше Бери от стюардесата — той и сам се бе досетил за радиото.

— Добра идея — рече Бери. — Само че радиото не работи.

Последва продължително мълчание. Бери пръв го наруши.

— Смятам да завия и да поема приблизителен курс към Калифорния. Ако горивото ни стигне дотам, ще решим дали да търсим летище, или да кацнем някъде край брега когато наближим сушата. Може пък и да успея да се свържа с някого по радиото. Как ви се струва това предложение?

Двете стюардеси не отговориха нищо. Барбара Йоширо се изправи.

— Ще сляза долу да проверя дали има още някой, който е… с всичкия си.

— Не бих го правил точно сега — възрази Бери.

— Повярвайте ми, господин Бери, и аз предпочитам да си остана тук. На борда на този самолет обаче пътуваха още двама от пилотите на компанията — отиваха на почивка със съпругите си — и аз трябва да проверя дали са живи и дали все още могат да разсъждават нормално. Освен това все още съм на работа. Трябва да изпълня задълженията си и да се погрижа за останалите пътници.

Бери се отнесе скептично към вероятността да намерят истински пилот, който знае да управлява този Стратън.

— Пътниците са опасни.

— Аз също. Имам черен колан по джудо и карате.

Освен това, предполагам, че движенията им не са много координирани.

— Но долу има триста души.

Крендъл се извърна на мястото си.

— Не отивай, Барбара.

— Ако положението наистина е толкова сериозно, ще се върна.

Бери я погледна.

— Не мога да позволя на Стейн да тръгне с вас. Трябва да остане край стълбището, за да не позволи на пътниците да се качват тук горе при нас.

— Не съм молила за компания.

Бери кимна.

— Добре тогава. Обаждайте се по телефона на всеки няколко минути. Ако не се обадите… ами, ако можем, ще слезем да ви потърсим.

— Добре. — Тя бързо излезе от кабината. Бери се обърна към Шарън Крендъл.

— Много смела жена.

— Много по-смела, отколкото предполагате. Знае джудо и карате колкото и аз. Опитва се да се реваншира заради припадъка. Но там отзад наистина пътуват двама от пилотите на компанията. И двете разговаряхме с тях. Моля се на Бога да са добре.

— И аз.

Опита се да си представи Дженифър да върши нещо, подтиквана от безкористни и благородни подбуди. Едва не се изсмя. Господи, ако само успееше да се върне у дома, за да й каже какво мисли за нея.

Крендъл взе микрофона на втория пилот и го хвана непохватно.

— Използвала съм го няколко пъти. — Тя натисна бутона. — До контролно-диспечерския център на Транс-Юнайтид. Тук Полет 52 на Транс-Юнайтид. Чувате ли ме? Край.

Двамата зачакаха отговор в смълчаната кабина. Бери я погледна как седи с леко наклонена глава в очакване говорителят да оживее както преди.

— Забрави! — рече й.

Тя остави микрофона.

Минутите неумолимо летяха. Внезапно иззвъня вътрешният телефон. Шарън Крендъл грабна слушалката от конзолата.