Мейдей

Макар да не гледаше право към Стратън, лейтенант Матос остана с впечатлението, че самолетът се наклони за кратко, след което отново застана в хоризонтално положение. Обърна се към самолета и се вгледа напрегнато, но той продължи да лети хоризонтално. Пилотът се консултира с магнитния компас. Курсът беше непроменен — триста двадесет и пет градуса. Не, самолетът не бе помръднал. Било е само илюзия. Матос разтърка очи. Започваше да чувства умора.

Изтребителят F-18 изостана на около хиляда ярда разстояние от огромния въздушен лайнер. Матос реши да си спести турбулентността, предизвикана от летящия пред него Стратън, и издигна изтребителя малко по-високо. Последното съобщение, което бе получил от Нимитц, беше доста странно. То звучеше странно дори и на фона на необичайната ситуация, в която бяха изпаднали.

Полет три-четири-седем. Следвай самолета. Дръж под око прозорците на пътническия салон и кабината. Не се опитвай, повтарям, не се опитвай да установяваш контакт със Стратън. Потвърди, че си получил и разбрал съобщението. Матос изпрати потвърждение и изпълни заповедта, без да задава никакви въпроси. Ако се намираше в малко по-благоприятно положение, сигурно щеше да помоли да му разяснят смисъла на изпратеното съобщение. В момента обаче заемаше челното място в списъка с неудачници на Слоун и мисълта за това го бе принизила до състояние на абсолютна психологическа зависимост и раболепно покорство. Слоун щеше да получи всичко, което пожелае. Матос вярваше, че лудостта, обхванала Слоун, не може да не се подчинява на някакъв план.

Матос бе започнал да разпознава различните нюанси в гласа на Слоун, които се долавяха въпреки кодиращия скремблър. А последните заповеди на Слоун бяха произнесени със странен глас, който не убягна от вниманието на Матос. Гласът на капитана не звучеше нито враждебно, нито рязко. Той беше почти приятелски, ласкателен дори. Този глас сякаш казваше: Добре, Питър, ти прецака работата, но, ако изпълняваш заповедите ми, двамата ще можем да оправим тази каша.

Но как, в името господне, би могъл някой, пък бил той и капитан трети ранг Слоун, да оправи това!

Сега, когато разполагаше с повече време за размисъл, Матос изведнъж проумя, че случилото се застрашава не само собствената му кариера. До този момент бе мислил само за себе си — напълно естествена реакция предвид обстоятелствата. Сега обаче видя ситуацията в истинската й светлина. Една монументална издънка. Всичко започваше с него, но неговата грешка щеше да засегне и съсипе Слоун и всички останали, имали лошия късмет да стоят редом с него в свързочната зала. Злощастното попадение неминуемо щеше да сложи край и на кариерата на капитан Диел, командир на Нимитц, а вероятно щеше да помете и останалите членове на екипажа. Отзвукът от случилото се щеше да стигне до Пентагона, до министерството на военноморските сили, министерството на отбраната, че дори и до Белия дом. На каквото и управленско ниво да е било взето решението за провеждане изпитания на оръжие, забранено от споразумението за ограничаване на въоръженията, всички участници от това ниво надолу по веригата щяха да понесат своята отговорност. No es tu culpa, Pedro.13

Матос, макар да не разбираше напълно кой е санкционирал провеждането на тези изпитания и да не си даваше сметка доколко незаконна е цялата операция, в голяма степен поддържаше и оправдаваше провеждането й. Представи си как се явява пред някаква разследваща случая комисия — сенатска, президентска, или такава, функционираща в рамките на министерството на отбраната. Щеше да оправдае и защити участието си в изпитанията с моралния си дълг да брани националната сигурност. Морален дълг, по-силен от всякакви споразумения. Нямаше да твърди, че е изпълнявал заповеди. Така постъпват само страхливците. Матос започна да се изживява като истински патриот и мъченик. Щеше да покаже на сенаторите, засипващи го с въпроси, що за човек е. Флотът щеше да изпита страхопочитание пред неговата лоялност. Слоун щеше да остане силно впечатлен от желанието му да защити командирите си.

Питър Матос изпита чувството, че най-после е прозрял верния път.

— Полет три-четири-седем.

Гласът на Слоун изтръгна Матос от мислите му.

— Слушам.

— Докладвай.

— Слушам. Летя над самолета. На борда на пътническия Стратън не се забелязват никакви промени.

Матос погледна към лайнера. Той носеше само половината вина за случилото се. Някой на самолетоносача не бе отбелязал промените в летателния план на свръхзвуковия Стратън. Небето представляваше един огромен полигон за изпитания. Отговорността за това този полигон да бъде свободен в зоната, в която трябваше да се проведе днешното изпитание, не беше негова, а на някой друг.