Мейдей

Когато свършиш, се върни тук и ми донеси рапорта. Не го давай на никой друг. Милър кимна.

— Вписа ли липсващите данни за Полет 52?

Милър кимна отново.

— Добре. След като се върнеш, ще можеш да поемеш отново задълженията си тук, в комуникационната зала. До скоро. — Той направи крачка назад, затвори и заключи вратата. В същия миг звънецът иззвъня. — О,Боже!

Машината започна да печата. Метц избърса лицето си с кърпичка.

— Размина ни се на косъм. Джонсън бе видимо притеснен.

— Уейн, стой настрана от това. Прекрасно знам какво трябва да се направи и не се нуждая от помощта ти. Всъщност можеш вече да си вървиш.

— Няма да ходя никъде, докато този самолет не падне.

Джонсън се приближи до компютъра и седна. Погледна към диспечерския център, а след това бързо откъсна съобщението и го сложи в скута си.

Метц застана зад гърба му и започна да чете едновременно с него.

ОТ ПОЛЕТ 52: АБСОЛЮТНО НАЛОЖИТЕЛНО Е ВЕДНАГА ДА ПОЛУЧА ИНСТРУКТАЖ ОТ КВАЛИФИЦИРАН ПИЛОТ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЛОСТОВЕТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ — НАВИГАЦИЯ, ЗАХОД, КАЦАНЕ.

БЕРИ

Джонсън кимна.

— Много интелигентен мъж. — Обърна се към Метц. — Уейн, изпитваш ли нещо към това нещастно копеле? Не се ли възхищаваш на куража му?

Метц сякаш се засегна.

— Разбира се, че му се възхищавам. Аз не съм напълно лишен от човешки чувства. Но… не ми ли спомена веднъж, че си бил във Виетнам? Никога ли не си виждал командир, който да пожертва няколко достойни момчета, за да спаси бойната единица?

— Толкова често съм ставал свидетел на подобни неща, че започнах да се питам дали онези достойни и доблестни мъже не струваха толкова, колкото и всички останали, взети заедно. И се чудя какво всъщност спасява командирът — бойната единица, или собствения си задник… — Джонсън погледна отново през стъклената стена, а след това сведе очи към клавиатурата. — Ще накарам Бери да промени курса и да поеме към Хаваите.

— Защо?

— Защото той никога няма да стигне дотам. Горивото му ще свърши след около шест часа. И самолетът ще падне в океана, преди да намерят Хаваите.

— Не можеш ли да измислиш нещо по-сигурно?

— Ще бъде доста подозрително. Нека опитаме по този начин.

Метц подозираше, че Джонсън вижда тънка — а според него абсолютно несъществуваща — разлика между издаването на заповед, която би довела до мигновеното падане на самолета, и подаването на информация, която пак би унищожила самолета, само че няколко часа по-късно.

— Той обаче ще продължи да предава. Не можем да останем в тази шибана зала още цели шест часа, за да охраняваме тази машина.

— Не, не можем. След като Бери поеме по новия курс и пропътува известно разстояние, ще предизвикам късо съединение в компютърната система. След това ще повикаме техника и ще си тръгнем. Машината ще излезе извън строя за часове.

— Сигурен ли си?

— Ще измине повече от час само докато дойде техникът. Понякога минават часове, че и дни, докато се намерят нужните резервни части. Тези машини са произведени по някаква специална технология. Никога не се използват за жизненоважни комуникации и ремонтът им винаги отнема известно време.

— Ами какво ще стане, ако Бери, лишен от средство за връзка, се откаже от курса за Хавай и поеме обратно към Калифорния?

Джонсън поклати отрицателно глава.

— Няма да го направи. Ще му кажем, че въздушните и морските спасителни екипи ще го пресрещнат някъде по новия курс и че военните и гражданските летища на Хаваите ги очакват. Той не би пропилял подобен шанс с лека ръка.

Метц кимна.

— Не можем ли да променим канала на компютърната връзка?

— Някой ми обясни, че различните канали се използват само за радиопредавателни центрове. Някъде има мощен компютър, който автоматично предава всички съобщения на Транс-Юнайтид до този терминал. — Джонсън посочи машината пред себе си.

— Разбирам — кимна Метц, макар да не разбираше. Не съвсем. Както обичаха да се изразяват в бизнес-факултета, това си беше ИМ — истинска магия — а подробностите за това как и защо функционира въпросната машина не го интересуваха ни най-малко.

Метц погледна картата на тихоокеанския район. Сред безбрежното синьо на океана се виждаха няколко зелени точици — Хавайските острови. Без да сваля поглед от картата, той попита Джонсън:

— Ако той все пак намери Хаваите?

— При курса, който ще го накарам да поеме, няма дори да се приближи до тях. Ще се окаже изгубен, сам, без радио, с повреден самолет и без да знае как да го управлява, без гориво и без спасителни екипи, които да го издирват. Ако този човек оцелее след всичко това, господин Метц, той със сигурност заслужава да живее.

Джонсън започна да пише съобщение с новия курс.

* * *

Джон Бери наблюдаваше през малкото прозорче с еднопосочна видимост, монтирано на вратата на пилотската кабина.