Мейдей

— Господа, аз лично изобщо не се съмнявам, че Джак Милър — той кимна по посока на Милър, — Денис Евънс и Джери Брустър — погледна двамата мъже — са реагирали възможно най-бързо и са направили всичко възможно. Съществува обаче период от около половин час, изминал от получаването на първото съобщение до настоящия момент. — Замълча и огледа лицата на мъжете около него. Някои гледаха стенния часовник, а други — ръчните си часовници. Една част изглеждаха изненадани, но повечето кимаха енергично в знак на съгласие. — Доколкото си спомням, някой ми каза, че първото съобщение се е получило някъде към един часа. Ще възникнат някои проблеми заради това забавяне с хората от службата за контрол на полетите, а дори и с ръководството на собствената ни компания, но аз твърдо заставам зад вас и вие няма от какво да се притеснявате. — Той огледа помещението.

Все повече диспечери кимаха в съгласие с казаното от него.

Джонсън погледна Евънс.

— Обади се на всички, упоменати в списъка. Включително и на нашата пресслужба. Накарай ги да ми се обадят за информация и изявление. На президента на авиокомпанията, както и на всички останали, кажи следното: Полет 52 е претърпял декомпресия във въздуха. Радиопредавателите са извън строя. Пилот аматьор управлява самолета и поддържа връзка чрез компютърната видеосистема. Връзката прекъсната в… — той погледна часовника си — … един и двадесет и пет след обяд. Службата за контрол на полетите организира спасителна операция. Предлагам спешно заседание в залата на ръководния персонал. Записа ли?

Евънс кимна бързо.

— Да, сър. — И веднага тръгна към бюрото си. Джонсън отново огледа мъжете около себе си.

— Всеки един от вас да се свърже с екипажите на полетите, за които отговаря, и да ги предупреди да не използват компютърната видеосистема за връзка. — Огледа лицата на диспечерите. — Брустър?

— Тук съм, сър.

— Добре. Брустър, вземи разпечатките и направи само две копия. След това изпрати едно копие по факса на службата за контрол на полетите. Използвай номера, указан в инструкцията за чрезвичайни произшествия.

— Да, сър.

— Другото копие изпрати в заседателната зала на ръководния персонал в административната сграда на компанията. Оригиналите връщаш на мен. Побързай.

Брустър взе съобщенията и изхвърча от контролно-диспечерския център.

— Това е всичко, господа. Благодаря на всички за помощта. — Той замълча за миг. — Ако сред вас има религиозни, моля ви помолете дядо Господ да се погрижи за нашия Стратън и за всички хора на борда му. Благодаря. Милър, ела тук.

Диспечерите мълчаливо се върнаха по местата си. Джак Милър се приближи до Джонсън.

Джонсън преметна ръка през раменете му.

— Джак, попълни липсващите данни за Полет 52 и отбележи, че са били получени на обяд. Графата за очакваните в един часа данни ще оставиш празна, естествено.

Милър погледна едрия мъж, застанал до него.

— Ед… това няма да ни се размине.

— Разбира се, че ще се размине. Правя всичко това не само заради мен, но и заради теб и компанията. Натрупаха се поредица от пропуски и недоглеждания и няма да загубим нищо, ако се опитаме да ги потулим. Ако не го сторим, ти, аз, Евънс, Брустър и още десетина произволно избрани жертвени агнеца ще бъдат изритани от компанията. След това ще ни разследват от Федералното управление на авиацията и може дори да ни обвинят в нещо. Току-виж се наложило хубавата ти съпруга да пече курабийки за всички ни и в неделните дни да ни ги носи в затвора Сан Куентин. Би могла да води и децата, ако иска.

Милър кимна. Понечи да се отдалечи, но Джонсън го стисна за рамото и го задържа.

— Момчетата с нас ли са? — попита. Милър кимна отново.

— Не ни е за пръв път да прикриваме пропуските си.

Джонсън се усмихна.

— Винаги съм знаел, че вие, копелета, ме лъжете и се прикривате един друг. Сега трябва да излъжете заради мен. А също и заради вас, разбира се. Отивай да впишеш данните.

Милър се отдалечи.

Джонсън бързо се върна в комуникационната зала. Погледна Метц, който гледаше надолу към голямата книга.

— Знаеш ли, Уейн, колкото повече размишлявам, толкова по-силно става убеждението ми, че онзи Стратън трябва да падне в океана.

Метц го изгледа насмешливо.

— Мислех, че вече сме се споразумели по този въпрос.

— Само по принцип. Всичко, което направих до момента, си е в стандартната процедура за подобни случаи. Не съм допуснал никаква грешка. Само едно малко забавяне.

— Каза на всички, че самолетът е паднал.

— Нима? Казах им, че сме загубили връзка със самолета. Не виждаш никакви нови съобщения, нали? — Той се обърна и погледна към контролно-диспечерския център. — Всъщност моята вина в цялата тази бъркотия е незначителна. Онези идиоти ей там оплескаха всичко. Службата за контрол на полетите също не е действала особено експедитивно.

— Всички те ни осигуриха възможност да изпълним замисъла си.

Джонсън кимна.

— Единственият човек, който наистина би могъл да свидетелства за действията, предприети от нас до момента ,е Бери.

— А той пътува за насам.

— Зная. Господи, така ми се иска този самолет да се разбие от само себе си — заяви Джонсън.