Мистерията на изчезналия амулет

– Откъде знаеш каква съм била, когато дойдох тук? – попитах. – Откога ме наблюдаваш?

Принцът на Фае вдигна вежда, но не каза нищо.

И аз вдигнах моята. Той беше Пан, Бакхус и Луцифер, оцветен в хиляди нюанса на желание, от което можеш да умреш. Буквално.

– Защо не влезеш? – попитах сладко. Имах подозрение, което исках да изпробвам.

В’лане сви устни и беше мой ред да се смея. Баронс беше удивителен!

– Не можеш да минеш през стражите, нали? Затова ли не съм гола? – попитах. Пуснах клечката точно когато започна да пари пръстите ми и запалих нова. – Стражите да не намаляват някак твоята си...

Не можах дори да довърша изречението. Горски пожар от омаломощаваща сексуална нужда пламна в мен (

азсъмгладнапрегладнялаумирамбезтебмолятезащонемидадешмолятетоваоткоетосенуждая

), прогори въздуха в дробовете ми, изпържи мозъка ми и овъгли гърба ми.

Сринах се на пода като човешка пепел.

Сексуалният ад, който срина всяка клетка в тялото ми, изчезна също толкова внезапно и неочаквано, колкото се появи. Беше ме оставил студена и за кратко агонизираща от болка, изгладняла за удоволствия, които могат да бъдат опитани единствено на банкетна маса, на която никога не е предвиждано да седят хора. Забранен плод. Отровен плод. Плод, за който една жена би могла да продаде душата си. Може би дори да предаде човечеството.

– Внимавай,

Шийте зрящ

! Реших да те пощадя. Не притискай късмета си!

Стиснах челюсти, станах и запалих още една клечка, изучавайки враговете си на трепкащата светлина. И двамата щяха да ме погълнат. Само че по различен начин. Ако трябваше да избирам, щях да се спра на смърт от Сянка.

– Защо реши да ме пощадиш?

– Искам да бъдем... каква е вашата дума? Приятели.

– Откачените изнасилвачи нямат приятели.

– Не бях наясно, че съм откачен изнасилвач, иначе нямаше да предложа.

– Ха! – възкликнах. Бях се подготвила за това.

Той се усмихна и аз разпознах порива да повярвам, че всичко е чудесно в моя свят, който внезапно почувствах като илюзия. Кралското семейство на Фае бе способно на психически удар. Баронс каза, че цялото им същество е създадено да прелъстява на всяко ниво. Обаяние, натрупано върху илюзия, върху измама. Не можеш да повярваш и на една тяхна дума.

– Не съм свикнал да общувам с човеци и съм известен с това, че подценявам въздействието си върху тях. Не разбирах колко дълбоко Шидба-джай би те разстроило. Бих искал да започнем отново – каза той.

Пуснах кибритената клечка и запалих друга.

– Започни, като ме отървеш от Сянката!

– С гривната ще можеш да се разхождаш сред тях свободно, без страх. Никога повече няма да си толкова уязвима. Защо би отказала такава сила?

– Защо ли? Да видим! Може би защото ти се доверявам по-малко, отколкото на Сенките. – Сянката беше твърде глупава, за да е измамна. Или поне така мислех.

– Какво е доверието,

Шийте зрящ

, освен очакване другият да се държи по определен начин, съвместим с предишните му действия?

– Страхотно определение! Разгледай предишните си действия!

– Направих го. Ти си тази, която не ме вижда ясно. Дойдох да ти предложа дар, който да защити живота ти. Ти си красива жена, която се облича, за да владее мъжкото внимание. Признавам ти го. Не знаех, че Шидба-джай ще те наскърби толкова. Дори ти предложих да ти доставя удоволствие без цена. Ти ме отхвърли. Може би бях обиден. Ти ме заплашваш с оръжие, откраднато от нашата раса. Изтъкваш ми причини да не ми се довериш, а самата ти правиш неща, които убиват доверието ми. Ти си подозрително, крадливо същество с убийствени наклонности. Въпреки продължителните ти заплахи да правиш долни неща с мен, аз оставам тук, сдържайки това, което те обижда, предлагайки ти помощ.

Кибритените ми клечки намаляваха. Колко умно бе обърнал нещата, сякаш той не беше направил нищо нередно, а

аз

бях опасната.

– Престани с играта, Камбанке, и ме отърви от проблема ми! После ще говорим.

– Наистина ли? Ще говорим?

Намръщих се и запалих нова клечка. Имаше уловка някъде тук, но не бях сигурна каква е.

– Казах, че ще говорим.

– Като приятели ще говорим.

– Приятелите

не

правят секс, ако натам клониш – казах. Не беше вярно, но той не го знаеше. Аз съм наследничка на поколението „сексът си е просто секс“ и го мразя. Не само приятели, а и хора, които не могат да се понасят, правят секс. Веднъж хванах Натали и Рик, двама души, за които знам със сигурност, че не могат да се понасят, да се чукат в тоалетната на „Тухларната“. Когато по-късно попитах Натали какво се е променило, тя отговори, че нищо, все още не можела да го понася, но тази вечер със сигурност изглеждал секси. Никой ли не разбира, че сексът е това, за което го приемаш, и че ако го третираш като нещо незначително, значи е нещо незначително? Вече не чистя тоалетните. Оставям това на Вал. Тя стои по-долу в йерархията.