Мистерията на изчезналия амулет

– Тези Шийте зрящи са били нещо като клуб някога, така ли?

– Доколкото са могли. Времената са били много различни тогава, госпожице Лейн. Предаването на съобщения между анклавите отнемало седмици, понякога месеци, но във времена на заплаха всички се събирали на предварително определени места и изпълнявали ритуална магия. Това е едно от тези места.

– Къде са отишли всички Шийте зрящи? Ти каза, че има още.

– Когато Фае се оттеглили от нашите страни, светът вече не е имал нужда от Шийте зрящи. Някога превъзнасяни позиции станали отживелица. През вековете талантите останали недоразвити. Колкото до тези, които останали, следващия път, когато си навън, се огледай наоколо! Наблюдавай! Когато видиш нещо от света на Фае, гледай не във Фае, а в тълпата, за да видиш кой още го наблюдава! Някои знаят какво са. Някои са на лекарства за психични разстройства. Някои се издават на първото, което видят, и то ги убива. Така разбрах какво си ти. Видях те да гледаш Сенките.

Психични разстройства? Опитах се да си представя как виждам чудовищата, с които наскоро се бях срещнала, като дете, без да имам обяснение за тях, и да осъзная, че никой друг не може да ги види. Щях да кажа на мама. Тя щеше да е ужасена, щеше да ме заведе на лекар. И ако кажех на лекаря истината? Много лекарства. Можех да си представя лесно как става. Колко ли Шийте зрящи имаше, твърде упоени, за да им пука какво става със света?

– Значи тази Велика повелителка е ръководила нещата?

Той кимна.

– Съществува ли все още?

– Човек би очаквал кръвната линия, която командва Шийте зрящите от хилядолетия да е запазила знанията.

Това беше уклончив отговор, който не исках да приема.

– Какво значи това? Знаеш или не дали има такава повелителка и ако има, къде е?

Той сви рамене.

– Ако има, самоличността ù е строго пазена.

– Значи има нещо, което не знаеш. Удивително!

Той се усмихна леко.

– Върши си работата, госпожице Лейн! Ти може да си престъпно млада, но нощта не е.

Моята работа изискваше да направя бърз преглед на църквата, а когато свършех със спартански голия параклис, да премина покрай гробовете нагоре и надолу по алеите и около мавзолеите, за да търся с вътрешна антена, която не знаех, че притежавам, и да събирам неща, които допреди няколко седмици не вярвах, че съществуват.

Оставих небелязаните гробове зад църквата за накрая. Бях въоръжена до зъби с фенерчета, въпреки че знаех, че тук няма Сенки. Където се настанят Сенки, няма цвърчене на щурци в нощта, тревата не се движи, а клоните на дърветата блестят голи и бели като стари кости.

Очаквах разходката ми из гробището през нощта да е плашеща. Не очаквах стихналият свят на човешките мъртъвци да е успокояващ и тих. Но тук имаше безспорна синергия⁴. Естествената смърт беше част от живота. Само неестествената смърт, като на Алина, се противопоставяше на реда на нещата и изискваше възмездие, балансиране на везните на космическо ниво. Четях надписите, докато минавах. Епитафиите, неизбелели от времето, бяха прочувствени и топли. Имаше голям брой осемдесетгодишни и дори столетници, погребани тук. По тези места животът някога е бил прост, добър и необичайно дълъг, особено за мъжете.

Баронс чакаше в колата. Можех да го видя в профил как говори по мобилния си телефон.

Намирането на Обект на силата, или ОС, накратко, не е талант, който всеки Шийте зрящ има. Според думите на Баронс той е доста рядък. Алина също го е притежавала, затова лорд Господар я е използвал.

Не мислете, че не виждам приликите между нас! Сестра ми и лорд Господар, Баронс и аз. Разликата е, че аз не вярвам Баронс да се стреми да унищожи човечеството. Мисля, че не му пука особено за човечеството, но в същото време няма дълбоко желание да ни види заличени. Другата разлика е, че не се е опитвал да ме прелъсти и аз не съм влюбена в него. Умът ми е чист относно това, което правя, и защо. А ако някой ден науча, че Джерико Баронс е убил О’Дъфи, защото се е бъркал в живота му и е един от лошите, е... ще пресека този мост, ако и когато стигна до него.

Отмъщението е най-добро студено. Никога не съм разбирала този израз, но мисля, че най-после го схванах. Точно сега съм неопитна и с гореща глава. Трябва да науча повече за Фае и за това какво представлявам аз. Трябва да бъда по-хладна, по-умна, по-корава и по-силна и да събера по-добър арсенал, преди да се захвана с отмъщението. Трябват ми повече ОС като копието. Трябва ми Баронс. Той е безкраен източник на информация и знае всички точни места, на които да търся. Като това гробище например. Никога нямаше да разбера, че съществува или какво е било някога. Не знам основни неща за моето наследство и почти нищо за историята на Ирландия. Престъпно млада, беше ме обвинил и не можех да споря. Но можех да се променя.