Мистерията на изчезналия амулет

До шест часа имах петдесет и шест клиенти, маркирах внушително количество продажби и открих, че ми харесва да продавам книги. Бях открила призванието си. Вместо да сервирам напитки и да гледам как хората се превръщат в пияни идиоти, ми плащаха, за да продавам чудесни истории, пълни с мистерии, хаос и романтика. Вместо да плискам упойващ алкохол в чаши, аз наливах въображаем тоник, за да облекча стреса, трудностите и тежкия труд в живота на клиентите.

Не разяждах ничий черен дроб. Не трябваше да гледам как оплешивяващи мъже на средна възраст свалят красиви млади студентки, опитвайки се да изживеят отново славните си дни. Не бях наводнена от гадните сълзливи истории на наскоро и толкова често съвсем заслужено зарязани мъже, докато стоях зад гишето. Не трябваше да гледам как някой изневерява на половинката си, пикае по пода или си търси боя цял ден.

В шест часа трябваше да благодаря на късмета си и да затворя рано.

Но не го направих и точно когато започнах да се чувствам почти щастлива и доволна от себе си, животът ми отново се върна в ада.

Седем

–Хубаво местенце имате тук – каза последният ми клиент, докато вратата се хлопваше зад него. – Отвън не си личи, че вътрешността е толкова голяма.

Помислих си същото първия път, когато влязох в „Книги и дреболии „Баронс“. Сградата просто не изглеждаше достатъчно голяма отвън, за да побере всичко, което беше отвътре.

– Здравейте! – казах. – Добре дошли в „Баронс“! Нещо специално ли търсите?

– Всъщност, да, търся.

– Тогава сте дошли на точното място – му казах. – Ако нямаме книгата, която търсите, на склад, можем да я поръчаме и имаме страхотни неща за колекционери на втория и на третия етаж.

Той беше красив мъж в края на двайсетте, може би в началото на трийсетте, тъмнокос и добре сложен. Напоследък, изглежда, бях заобиколена от привлекателни мъже.

Когато излязох иззад гишето, той ме огледа оценяващо и бях доволна, че се бях облякла хубаво. Не исках татко да си иде у дома със спомена за раздърпана, натъртена и лошо облечена дъщеря, затова сутринта избрах тоалета си грижливо. Изрових бухнала прасковена пола, която се диплеше кокетно, като вървях, красив потник и златни сандали с каишки около прасците. Вплетох ярък копринен шал през късите си черни къдрици и го вързах на тила, оставяйки краищата да се влачат по голите ми рамене. Отделих време на грима си, скривайки синините, и напудрих носа, бузите и деколтето си с блещукаща пудра. Висящи кристални обици забърсваха врата ми, като се движех, голяма висулка почиваше в цепката между гърдите. Лъскавата Мак се чувстваше фантастично.

Дивата Мак беше доволна единствено от копието, прикрепено от вътрешната страна на дясното бедро. И от късия кортик, който намерих в кабинета на Баронс и който вързах на лявото си бедро. И от малкото фенерче, скрито в джоба ми. И от четирите чифта ножици зад гишето. И от проучването, което правех в свободното си време днес, за закона за огнестрелни оръжия в Ирландия и как да се сдобия с едно. Мислех, че полуавтоматичните изглеждат добре.

– Американка? – попита той.

Започвах да свиквам да съм турист в Дъблин. В колежа въпросът беше: „Каква специалност си?“. Зад граница всеки познава каква националност си. Кимнах.

– А вие определено сте ирландец – усмихнах се. Той имаше дълбок глас, ритмичен акцент и изглеждаше така, сякаш бе роден да носи дебел кремав ирландски пуловер, избелели дънки и здрави ботуши. Движеше се със спокойно изящество, родено от мускули и мъжественост. Беше му отдясно. Не можах да не забележа. Изчервих се и се заех да подреждам вечерните вестници по гишето.

През следващите няколко минути се отдадохме на леката задявка на мъж и жена, които смятат другия за привлекателен и се наслаждават на вечния ритуал на флирта. Не всеки го прави и честно, мисля, че е изгубена форма на изкуството. Флиртът няма нужда да води някъде. И няма нужда да свършва в леглото. Обичам да мисля за него като за нещо малко по-приятелско от ръкостискане и малко по-малко интимно от целувка. Той е начин да кажеш „Здравей, изглеждаш страхотно, приятен ден!“. Един изискан флирт, игран от хора, които разбират правилата, оставя всички с добро усещане и може да повиши и най-тъжното настроение.

Определено се чувствах наперена по времето, когато върнах разговора обратно към работата.

– И какво да ви помогна да намерите, господин... – пробутах деликатно за име.

– О’Баниън – той протегна ръка. – Дерек О’Баниън. Надявам се да ми помогнете да намеря брат си – Роки.

Преживявали ли сте един от онези моменти, в които времето просто замръзва? Когато светът внезапно става мъртвешки неподвижен и можете да чуете как пада игла, а шляпащият звук, който издава сърцето ви, е толкова силен в ушите ви, че се чувствате, сякаш се давите в кръв, стоите там в този разтегнат момент и умирате хиляди пъти, но не съвсем. И моментът отминава и ви захвърля от другата страна с увиснала уста и изтрита черна дъска там, където преди е бил умът ви.