Мистерията на изчезналия амулет

– Някой ден може да целунеш мъж, без когото не можеш да дишаш, и да решиш, че дишането е маловажно.

– Да. И някой ден моят принц може да дойде.

– Съмнявам се, че ще бъде принц, госпожице Лейн. Мъжете рядко са принцове.

– Ще взема плика, Баронс. После какво? – попитах. Какъв луд зиг-заг щеше да направи животът ми след това?

– Позволих си да оставя дрехи в стаята ти. Утре вечер тръгваме за Уелс.

Оказа се, че Ел Мастърс не е там на следващия ден, нито, за мое облекчение, момчето със замечтаните очи.

Вместо това се срещнах с четвъртокурсник, който работеше за Ел и пазеше плика за мен. Беше висок, тъмнокос, имаше страхотен шотландски акцент, огромно любопитство към Баронс, за когото бе чувал от работодателката си, предполагам, и доста замечтани очи с необичаен оттенък на кехлибарено, като очи на тигър, оградени от гъсти, черни мигли.

Скоти (така и не стигнахме до представяне, аз бързах твърде много да се махна оттам и да продължа деня си) ми каза, че шестгодишната дъщеря на Ал била болна и Ел трябвало да я гледа, затова той се отбил на път за работа да вземе плика.

Взех плика и забързах към вратата. Скоти ме последва до средата на коридора, водейки необвързващ разговор с очарователния си шотландски гърлен говор, и аз останах с явното впечатление, че ще се опита да ме покани на среща. Две страхотни момчета в един и същ факултет, две нормални момчета! Само щях да се измъчвам, ако мислех отново за някое от тях. Факултетът по древни езици в Тринити беше забранена зона за мен за в бъдеще. Баронс можеше сам да си изпълнява задачките или да си наеме куриерска служба, която да го прави вместо него.

На връщане към книжарницата се престорих, че не виждам почти дузина Ънсийли Момчета носорози, придружаващи новите си протежета по улиците, оформяйки ги за човешкото общество. Те сочеха и говореха, поверениците им кимаха и бе очевидно, че ги внедряват в новия им свят – в моя свят. Исках да ги намушкам с копието си, докато ги подминавах, но се въздържах. Не бях там за малките битки. Бях там за войната.

Всички създаваха Фае обаяние, за да приличат на красиви хора, но или опитите им бяха елементарни, или бях станала по-добра в пробиването на прикритието на Фае, защото освен моментни замъглявания и кратки колебания в цветове и контури, аз ги виждах в истинските им форми. Никое не беше толкова противно, колкото отвратителния Сив мъж, който ловуваше жени и крадеше красотата им през отворените спори в плътта и в ръцете си, но въпреки това от всички тях ми се гадеше. Това беше просто ефектът на всяко Фае върху моите сетива на Шийте зрящ, моята система за ранно предупреждение. Прихванах десет с моя „радар“ на две преки, преди да срещна малката им чудовищна хайка. Преброих три нови типа Ънсийли, които щях да опиша по-късно в дневника си – може би в самолета за Уелс довечера.

Когато се върнах в книжарницата, отворих плика на пара. Лепкавият ръб се нагъна бързо – лепилото бе нарядко, така че се почудих дали съм първата, която го прави.

В плика имаше специална покана, отправена от домакин, който се бе обозначил само с един символ, без адрес. На гърба бе надраскан частичен списък, замислен да възбуди интерес. Включваше обект, за който се смяташе, че е митичен, две религиозни икони, за които се говореше, че са търсени от Ватикана, и картина на един от Майсторите, за която се твърдеше, че е изгубена преди пет века.

С Баронс отивахме на търг тази вечер, съвсем частен, от типа продажби на черния пазар, за хващането на които агентите от Интерпол и ФБР хранят сладки мечти.

Осем

Уелс е една от четирите съставни части на Обединеното кралство. Англия, Шотландия и Северна Ирландия са останалите три.

Ирландия (да не се бърка със Северна Ирландия!) е суверенна държава и член на Европейския съюз.

Цялото Обединено кралство, разположено на около двеста четиридесет и три хиляди квадратни километра, е малко по-малко от щата Орегон. Островът Ирландия – общо Северна Ирландия и Република Ирландия – е грубо пресметнато с площта на щата Индиана.

Разположен на двайсет и една хиляди квадратни километра, Уелс е мъниче. За сравнение Шотландия е с четири пъти повече площ, а щата Тексас е трийсет и три пъти по-голям.

Знам всичко това, защото го проверих. След като сестра ми беше убита, аз бях изхвърлена с неизпробвани крила от моето нежно оперено гнездо в Ашфорд, Джорджия, и очите ми се отвориха по повече от един начини. Прецених себе си и осъзнах, че наред с други недостатъци нямам цялостен усет за нещата. Опитвах се отчаяно да се разделя с провинциализма си, като се обучавах сама за заобикалящото ме от птичи поглед. Ако знанието е сила, искам по възможност да го имам цялото.