Мошеникът

— Попитай Бети къде да те сложи. Това е само временно, докато свърши вътрешното следствие. Ще получаваш пълната си заплата. Извоювах го за теб, но мисля, че сега всички трябва да вървим с наведени глави. Инструктирам те да не даваш изявления за медиите по този въпрос.

В същия миг секретарката му позвъни. Той вдигна слушалката.

— О, да. Съжалявам… Да, идвам веднага.

Гил погледна часовника си, поклати глава и стана. Лошо театрално изпълнение. Позвъняването на секретарката беше предварително уговорено, за да приключи по-бързо срещата му с Виктория.

— Извинявай, Вики, но имам уговорка — излъга той и с нетърпение я зачака да си тръгне.

Тя бавно се изправи. Гил явно се чувстваше неудобно. Не обичаше конфронтациите, което според Виктория беше странно поведение за един областен прокурор.

— Това са глупости, Гил. Знаеш, че заслужавам нещо по-добро.

— Убеден съм, че разследването ще потвърди всичките ти решения, но докато свърши, мисля, че така ще бъде най-добре. Вече предадох документите по делото Рина на Марк Суитцър. Той ще извърши предварителната проверка. Дай му и останалите материали по случая.

Тя нямаше смелостта да му каже, че останалите материали са откраднати.

Вики беше известна в службата. Често оставаше до късно и слушаше младите прокурори. Те й разказваха за делата с надеждата, че Вики Лисицата ще намери вратички в закона или творческа стратегия, която да използват. Тя знаеше, че пред асансьора ще има тълпа от желаещи да разберат какво е станало. Нямаше сили да застане пред колегите си, затова слезе по задните стълби. Мина тихо през вратата на стаята с копирната машина и влезе в кабинета си. Докато беше при Гил, тя се бе държала необичайно покорно, сякаш имаше някакъв специален протокол за такива случаи, изискващ пълно подчинение. Липсваше й само превръзка на очите и последна цигара. Но сега почувства, че се ядосва. Прокле се, задето не се беше възползвала от възможността, за да каже на областния прокурор, че е подъл и нечестен страхливец. Застана зад бюрото си, започна да гризе нокти и погледна към сградата на криминалния съд. Кабинетът й беше тесен, но чист. Папките бяха наредени прецизно.

Телефонът иззвъня. Виктория вдигна слушалката.

— Виктория Харт — троснато каза тя, после настроението й рязко се промени. — Тед Календър? От телевизия Дабъл Ю Ти Ар Ен?

Студиото на Дабъл Ю Ти Ар Ен беше малко и задушно, а Тед Календър изглеждаше по-възрастен, отколкото по телевизията. Гримьорката сложи на Виктория пудра, но нямаше какво да направи с късата й коса.

После я настаниха на стола срещу Тед. Помежду им имаше електрическа камина. Синият овален килим и лавиците с книги допълваха пестеливата обстановка. Тед Календър четеше записките на коленете си, сякаш Виктория не беше в помещението. До записа на предаването оставаха няколко минути.

— Благодаря за възможността да разкажа нещата от моята гледна точка — каза тя.

— Жалко за делото Рина. Много риба наловихме, но не сготвихме вечеря, а? — рече той, без да я поглежда.

Виктория се вторачи в дългата му руса перука. По лицето му се стичаше пот. Сетне той изведнъж вдигна глава и я хвана, че го наблюдава.

— И така, Вики…

— Предпочитам Виктория.

— Аз пък предпочитам Тиодор — самодоволно се усмихна той. — Доставя ми по-голямо удоволствие. Сега ще запишем интервю на живо. Ще го излъчим по вечерните новини в отрязък от две минути и половина. Налага се да бъдем кратки. Ще ти дам знак, когато останат пет секунди. Говори бързо, инак ще отрежат репликите ти.

— Добре — съгласи се тя.

Не беше сигурна какво точно ще каже, но тъй като беше ядосана, опасяваше се от най-лошото.

Сценичният режисьор им показа пет пръста, после ги сви един по един и накрая Тед се ухили на камерата.

— Добре дошли на „Разговор в Ню Джърси“. Аз съм Тед Календър, а това е нашият разговор пред камината с хората от днешните новини. Тук съм с Вики Харт, прокурор, току-що претърпяла провал в делото срещу предполагаемия мафиот Джо Рина. Приятно ни е, че си с нас, Вики.

— Благодаря. Радвам се, че съм тук, Теди — каза тя и видя как той леко трепна.

— И така, процес няма да има. Вдигна се много шум, но въпреки това ти оттегли обвинението. Защо беше всичко?

— Фактът, че моята свидетелка Карол Сесник и двама смели полицаи бяха зверски убити и хвърлени в асансьорна шахта, е истинска трагедия и това е причината да не предявя обвинение в убийство. Не е нужно човек да е учен, за да се досети, че тези убийства, извършени няколко дни преди началото на процеса, не са случайност.

— Обвиняваш Джоузеф Рина за убийствата, така ли? — попита Тед, предугаждайки интересна история.

— Можеш да се обзаложиш.

Той я погледна скептично.

— Имаш ли доказателства, че Джо Рина е убил онези трима човека?

— Не казах, че имам доказателства, а че той го е направил.

— Като прокурор ти не можеш да твърдиш такова нещо, освен ако не го подкрепиш с доказателства.

— Кой казва?

— Предполагам, Гил Грийн. Мисля, че той има и правни, и етически съображения.