Мошеникът

В девет и десет тя отново погледна часовника си. Сетне извади папките с документите по делото и започна да ги преглежда. Сервитьорът й донесе втора чаша кафе. В девет и двайсет Виктория Харт започна да барабани с пръсти по масата. Биано я наблюдаваше внимателно с опитното око на измамник. Тя щеше да бъде трудна мишена. Беше определено тип А — най-костеливите. Те бяха придирчиви, затова Биано измисли нов план. Щеше да изчака, докато Виктория Харт се приготвеше да тръгне. Ако това беше капан и тя имаше човек в ресторанта, двамата щяха да установят някакъв контакт, преди тя да стане. Биано продължи да я наблюдава. Тя играеше важна роля в плана на измамата му. Като прокурор по делото, Виктория Харт се бе опитвала да осъди Джоузеф Рина почти цяла година. Това означаваше, че е най-големият жив специалист по онзи принц на мафията. Сигурно познаваше всичките му приятели и делови съдружници и знаеше всичко за незаконната му дейност, за връзките, любовниците и враговете му. Виктория Харт притежаваше основната информация, от която Биано се нуждаеше. Повечето адвокати носеха със себе си копие от документите по делото, така че ако нещо се случеше, да им е под ръка. Биано се надяваше, че тя държи тази информация в обемистото си куфарче.

Той знаеше много малко за Джоузеф Рина, освен факта, че е страстен картоиграч и успешно борави със стик за голф от близко разстояние. Брат му Томи имаше славата на женкар. Беше ожесточено предан на по-малкия си брат и го бе закрилял през целия си живот. Всъщност, когато беше петнайсетгодишен, Томи бе нападнал един ирландски главорез на име Шон Мориси, който беше заплашил Джо. Томи го бе пребил до смърт с чук пред един бар. После стана чудо — главорезът възкръсна точно преди аутопсията. Незабавно го закараха в болницата и го спасиха. Два месеца, след като се съживи, Мориси вървял по улицата, където бе станал побоят и бил застрелян от минаваща кола. Тъй като го бе убил два пъти, оттогава Томи получи прякора „Двата пъти“. Освен тази обезпокоителна информация, Биано не знаеше почти нищо за Томи.

Той изчака, докато прокурорката взе огромното дипломатическо куфарче и започна да търси портмонето си, за да плати сметката, стана от мястото си и се приближи до нея.

— Госпожица Харт? — леко задъхан попита той.

Тя вдигна глава и го погледна.

— Седрик О’Нийл?

Изражението й показваше, че той не е онова, което бе очаквала.

— Всъщност, не. Аз работя със Седрик О’Нийл. Ангажираха го по едно дело в Ню Йорк и трябваше да тръгне в седем сутринта. Обади ми се и аз дойдох тук, колкото можах по-бързо. Надявам се, че не чакате отдавна. Казвам се Мартин Кушбъри. — Той й даде визитната си картичка, на която в златисти букви бе изписано името на адвокатската кантора „Линкълн, Форбс, О’Нийл и Рос“. — Работя в клона ни в Ню Джърси. Обадиха ми се в осем и трийсет. Бях под душа. Опитах да се свържа с вас, но предполагам, че вече сте били излезли. Дойдох веднага…

— В десет часа трябва да съм в съда, затова нямаме много време — прекъсна го Виктория и отново погледна часовника си.

— Да, добре. Ами… може ли да седна? — усмихна се той.

Тя посочи стола срещу себе си и се усмихна виновно, но не каза нищо. Усмивката й беше поразителна, ала той прогони мислите за красотата й и се залови с деловите въпроси.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате.

— Девет означава девет, господин Кушбъри.

Сервитьорът се приближи до масата им и Биано си поръча още една голяма чаша портокалов сок. Усмихна се на Виктория и лицето му поруменя.

— Ами… тогава да започнем… Не знам точно какво ви е казал Седрик, но ние представляваме един американец от африкански произход на име Антъни Хейуд. Той има информация, която би могла да ви послужи по делото Карол Сесник. Но господи Хейуд се нуждае от протекция срещу евентуално бъдещо съдебно преследване. Страхува се, че ще го обвинят в кражба. — Кушбъри погледна бележките си и непохватно се оправда. — Надрасках набързо всичко това тази сутрин. Не ми е много ясно.

— След като господин О’Нийл ми се обади — прекъсна го Виктория, — аз проверих в полицията. Името Антъни Хейуд не фигурира в текущите разследвания. Но го проверих в компютъра на Националния информационен център по престъпността. Вашият клиент е излежал присъда за убийство втора степен в затвора „Рейфорд“.

— Така ли? — заеквайки каза Биано. — О… ами, не знаех… Но това не променя нищо… или… напротив…

Той нервно погледна бележките си.

— Един осъждан убиец обикновено не е надежден свидетел.

— Е, все е по-добре от нищо — смутен възрази Биано. — Ако ви се струвам объркан, това е защото не се занимавам с наказателно право. Аз съм в отдела за търговия с недвижими имоти. Работата ми е свързана с договори за наеми и строежи за корпоративни клиенти.

Той усети, че това обяснение я ядоса. Сервитьорът сложи сока пред него.

— Защо не ми кажете с какво според вас можете да ми помогнете? После ще видим как ще се споразумеем. Ако изобщо го сторим.

Биано се консултира с бележките си.