Мошеникът

— На ръст е същият, но не мога да кажа със сигурност дали е той. Трябва да вземеш отпечатъците му.

— Вече го направих. Ще ни донесат резултатите след час-два. Не е необходимо да правиш това, Виктория.

Тя кимна и се приближи до третата маса. Видя приятелката си Карол Сесник. Изглеждаше по-дребна. Сякаш чудесната душевност, която я изпълваше, я правеше по-едра. Карол беше простреляна в главата и лявата половина от лицето й липсваше. Беше подпухнала, но беше тя. Виктория протегна ръка и докосна къдриците й, още влажни от смазката в дъното на шахтата.

— Съжалявам, приятелко — успя да промълви тя.

Телефонът й иззвъня точно в десет вечерта. Гласът от другия край на линията беше образован, с източен акцент и много прецизен.

— Госпожица Виктория Харт, нали? — бавно попита мъжът. — Вашата секретарка ми даде този номер.

Виктория събираше остатъците от документацията по делото, за да ги изпрати в службата. Имаше тонове писмени показания на медицински сестри и лекари, освидетелствали раните на Франк Лемей, но никой от тях нямаше да се яви пред съда. Случаят беше приключил. На другия ден Джо Рина щеше да бъде освободен и никога нямаше да бъде съден по същите обвинения.

— Кой се обажда? — незаинтересовано попита тя.

— Седрик О’Нийл.

— Кой? — нетърпеливо повтори Виктория.

— Адвокатът на Антъни Хейуд.

— На кого?

— На Антъни Хейуд. Мисля, че уличното му прозвище е Амп или нещо подобно… Снощи ви се е обаждал. Дал ви е информация къде са труповете на двамата полицаи и на свидетелката. По вечерните новини чух, че впоследствие сте ги намерили, нали?

Виктория остави папките, грабна жълтия си служебен тефтер и записа: Седрик О’Нийл, а отдолу — Амп Хейуд.

— С какво мога да ви помогна, господин О’Нийл? — заинтригувана попита тя и взе юридическия справочник, където имаше списък на всички адвокати в Съединените щати, къде са учили, коя година са завършили и други такива факти, включително най-известните им дела, както и къде работят.

Биано Бейтс крачеше напред-назад в евтиния си мотелски апартамент и говореше по телефона. В професионалните среди измамникът, действащ по телефона, се наричаше „шегаджия“. Повечето шегаджии крачеха напред-назад, за да поддържат нивото на енергията си, докато извършваха телефонните шашми. Стиснал челюсти, Биано изпълняваше ролята на Седрик О’Нийл, говорейки със съвършен източен акцент.

— С какво ли? — повтори въпроса той. — Ами, госпожице Харт, мисля, че можем да си помогнем взаимно. Господин Хейуд дойде при мен. Има юридически проблеми, които, откровено казано, са дребни неволи. Той е на мнение, че един бивш негов съучастник преговаря с правителството, за да намалят присъдата му по обвинение за обир.

— За какъв съучастник говорим? Кое дело? И какво общо има всичко това с мен?

— Още не съм готов да ви кажа… Ако нямате нищо против, ще ви обясня за какво става дума, а после вие ще прецените… Господин Хейуд може би има информация, която ще ви бъде полезна в делото срещу Рина… Но вместо да я даде безплатно, господин Хейуд най-после прояви прагматичност и иска да разбере каква помощ сте готова да му окажете.

— Тогава случаят, който съучастникът се опитва да му припише, е в моите правомощия?

— Вероятно.

— Много сте уклончив.

— Ами, нали знаете как е на този етап от преговорите. Прокрадваме се на пръсти около въпросите от първостепенна важност. Ако може да продължа… Господин Хейуд може би има желание да ви предостави информация за смъртта на човека, идентифициран в днешните вестници като Демо Уилямс. В замяна ще поиска вашата протекция във всички наказателни действия, които вашето ведомство може да предприеме срещу него.

— Господи, колко сте многословен… Можехте да го кажете с едно изречение, господин О’Нийл.

— В момента работя по указания на моя клиент. Той още не е обвинен в нищо, но се страхува, че ще бъде, и аз трябва да водя преговорите едно към едно. Когато уреждам споразумения от този характер, обичам да гледам онзи, с когото разговарям.

— Снощи по телефона вашият клиент загатваше, че Ейс Кул, което означава „най-добър приятел“, е участвал в убийството в Трентън Тауърс. Някакви италиански мафиоти свършили работата. Поне така разбрах. Не е необходимо да ви напомням, че всичко, което Демо Уилямс е казал на вашия клиент, са празни и непотвърдени слухове.

— Ами ако господин Хейуд е бил в нощния клуб, седейки до масата, когато е било направено предложението?

— Това би било много интересно.

— Ако ще сключваме споразумение, трябват ми три неща. Първо, вашето обещание, че преди да призовете господин Хейуд да свидетелства, ще съберете неопровержими доказателства срещу семейство Рина за убийството на онези тримата. Той не желае да се появява в съда и да дава показания срещу онези мафиоти убийци, а вие да загубите делото. Иска ги в затвора, откъдето няма да могат да му отмъстят. Второ, настоява да му бъдат опростени всички обвинения, които вашето ведомство би могло да предяви към него. И трето, моят клиент би желал да бъде включен в програмата за закрила на свидетеля.