Биано видя съобщението за изчезването на Карол Сесник по вечерните новини в единайсет. Сякаш го удариха с юмрук. Заболя го по-силно, отколкото от бухалката на Джоузеф Рина. Щом репортажът свърши, той изскочи от апартамента, хукна към форда и отиде до един денонощен магазин, където имаше вестници от цялата страна. Купи „Трентън Хералд“, намери статията за изчезването на Карол и внимателно я прочете. Там се споменаваше и за побоя над Франк Лемей. Пишеше, че след като дал показания на полицията, той избягал от болницата. Прокурорката, която авторът тук-там наричаше Вики Лисицата, отказала да оттегли обвиненията, когато намерила очевидец на побоя. Самоличността на свидетеля била пазена в тайна и всички мислели, че е мъж. Предишния ден обаче станало известно, че е сестра на име Карол Сесник, която специализирала грижи за деца, болни от рак в трентънската болница. Биано остави вестника и почувства, че в очите му парят сълзи. Знаеше, че Карол не е била около извънградския клуб край Грийнсбъро, когато бе станал побоят. Тя бе излъгала Виктория Харт, защото Джо Рина искаше да убие Биано и беше обещал да се опита да го направи отново. Карол знаеше това и доброволно бе предложила услугите си. Сигурно мислеше, че след като Джоузеф Рина отиде в затвора, Биано ще бъде в безопасност. Той напрегна мозъка си за миг, но само върху фактите.
Не беше сигурен, че Карол и двете ченгета са в шахтата. Измамникът на карти Фреди Трипръстия му бе разказвал как фамилията Рина се отървава от труповете — хвърляха ги в асансьорните шахти.
— Няма ченге, което иска да рови в тинята под асансьора — обясни му той, когато дойде да го види в болницата.
Биано отново прочете репортажа за изчезването на Карол и започна да прелиства вестника, търсейки нещо правдоподобно, което да използва. Мислите му кръжаха около нещастието. В очите му бликнаха сълзи, но той ги избърса и продължи да полага усилия да се съсредоточи. На страница двайсет и втора видя нещо, което привлече вниманието му. Там имаше снимка на микробуса, оставен в гробището за коли в Хоубоукън. В съобщението пишеше, че негърът от Ямайка Джон Доу е бил намерен в откраднатото превозно средство с три 9-милиметрови куршума в тялото. Балистичната експертиза твърдеше, че са изстреляни от две различни оръжия. Тъй като негърът имаше хероин в кръвта, трентънската полиция предполагаше, че става дума за убийство заради наркотици. Станало бе в нощта, когато Карол изчезна. Биано беше чувал, че Томи Рина често използва шофьори „за еднократна употреба“. По този начин не оставяше свидетели, нито им плащаше две-три хилядите долара, които обикновено се полагаха на шофьор при голям удар. Биано се зачуди дали негърът в откраднатия микробус е участвал в убийството. Фактът, че беше умрял същата нощ придаваше на тази хипотеза известна достоверност.
Биано се върна в мотелския си апартамент и един час упражнява почти съвършения си негърски диалект. Докато излежаваше единствената си присъда в затвора, той го бе научил от съкилийника си, дребен, полуоткачен бандит на име Амп Хейуд. Биано не познаваше Виктория Харт. Тя беше определена за прокурор по делото, след като бе избягал от болницата, но на първата страница във вестника имаше нейна снимка. Вики Лисицата изглеждаше необичайно красива за щатски прокурор. Имаше къса коса и съвсем не приличаше на лисица, а на сериозен човек. Биано сгъна вестника и седна до телефона. Трябваше да разбере дали Карол е мъртва. Щеше да накара трентънската полиция да претърси дъното на асансьорната шахта. Вдигна слушалката и в два часа сутринта се обади на прокурорката от Ню Джърси.
Приключи разговора и застана в кухнята, плъзгайки студената бира по челото си. Стомахът му се вълнуваше, заплашвайки да изригне. Сетне изведнъж Биано се обърна и повърна в мивката. Роджър не откъсваше очи от него. Наблюдаваше го изпитателно.
— Престани да ме зяпаш, Роджър. Господи, по-лош си и от монахиня католичка.
Той пусна студената вода и изплакна устата си. Представи си Карол. Образът й пробегна пред очите му. Бяха в Аризона, в голямата къща, която баща му беше наел в края на сезона за поправяне на покриви. Измамите с покривите бяха сезонни. Настъпеше ли зима, никой не рискуваше да му поправят покрива, затова семейството прекарваше два месеца в Аризона, живеейки в лукс. Тогава за пръв път братовчедка му Карол дойде да ги посети. Тя беше на шест, а Биано — на девет години. Допаднаха си от пръв поглед. Той хареса чувството й за хумор и облачето лунички, осеяли чипото й носле. Но най-много му се понрави начина, по който гледаше — нещо като обожание към герой. Това изваждаше на показ най-доброто у него.