Мошеникът

Това беше проблемът, с който Виктория се бореше цяла сутрин. Според правилото, ако прокурорът не предявеше обвинението, Джо Рина можеше да си тръгне и никога повече да не бъде съден за това престъпление, дори ако някога Франк Лемей или Карол Сесник се появяха, за да свидетелстват за побоя. Виктория знаеше, че за да спечели време, трябва да убеди съдията Голдстоун да й даде отсрочка, преди да бъде избран последният съдебен заседател, а не после. Съзнаваше, че това едва ли щеше да стане, но се налагаше да опита.

— Ваше Благородие — бавно започна тя, — моля, първо ни дайте отлагане. Можете да изпратите вкъщи съдебните заседатели, които сме избрали, и сетне пак да ги повикаме. Влезе ли в сила правилото, че заподозреният не може да бъде съден два пъти за едно и също провинение, с обвинението е свършено.

— Ти си най-пагубното празно занимание след видеоигрите — изсмя се подигравателно Джери. — От три месеца се готвим за процеса. Те протакат нещата, Ваше Благородие. Това е недопустимо. Моят клиент беше принуден да изтърпи тормоза на медиите. Областният прокурор танцува по главата му всяка вечер по телевизионните новини. Единственото престъпление на Джо Рина е, че е роден с италианска фамилия. Ако обвинението е готово, в което се съмнявам, тогава нека да започваме.

Мъри Голдстоун се замисли върху дилемата, като пресмяташе процента на вероятност за отхвърляне на присъдата от Апелативния съд. Старият стенен часовник в ъгъла на залата отмерваше времето с равномерно тиктакане на махалото. Накрая съдията приключи с безмълвните си сметки и се прокашля.

— Разбирам проблема ви, госпожице Харт, но трябва да започнем. Господин Рина е обвинен в опит за убийство. Ако искате да повдигнете обвинение в отвличане или в тройно убийство на Карол Сесник и двамата полицаи, ще го разгледам по-късно.

— Още не мога да го докажа. Полицията току-що започна разследването.

— Тогава съжалявам. Тази сутрин ще продължим с избора на съдебни заседатели и когато свършим, ще ви дам седемдесет и два часа отсрочка, за да съставите обвинението си. Не успеете ли да го сторите, ще предложа освобождаване на обвиняемия.

Докато Мъри Голдстоун говореше, Виктория много внимателно наблюдаваше Джо Рина, опитвайки се да прецени реакцията му. Той обаче беше непоклатим като скала. Не издаваше нищо. Никаква мисъл или усмивка не премина по красивото му лице. Гледаше леко натъжено съдията, сякаш наистина се притесняваше за изчезналата свидетелка.

Биваше го. „Каква бъркотия“, помисли си тя.

Априлското слънце беше ярко, но денят — свеж и студен. Лек ветрец диплеше листата на дърветата около съдебната зала.

Пейджърът на Виктория бе иззвънял преди две минути. Тя погледна екрана и видя познатото „911-ГГ“, което означаваше: „Бързо се върни в службата.“ Гил Грийн искаше да я види. Сигурно бе чул за решението на съдията Голдстоун и щеше да изпадне в едно от сдържаните си пасивно-агресивни състояния. Виктория се приближи до нисана си и пъхна ключа в ключалката, когато усети нечие присъствие и долови мирис на ментов одеколон. Обърна се и видя Джо Рина, който стоеше зад нея. Стресна се и се зачуди как бе успял да се промъкне толкова близо до нея, без да го види. Бяха почти еднакви на ръст и тя гледаше право в тропическо сините му очи.

— Ти направи, каквото можа. Няма лоши чувства — учтиво каза той, сякаш се готвеха да станат приятели, а не непримирими доживотни врагове.

— Какво искаш да кажеш? Напротив, моите чувства са много силни. Разкарай се от мен, убиецо.

— В такъв случай — невинно се усмихна той, — само исках да знаеш, че според мен ти си виновна, че изпусна Карол и двете ченгета.

— Нима? Признаваш ли нещо с това, Джо?

Той пак се усмихна и не побърза да отговори. Ветрецът разрошваше буйните му черни коси.

— Научих, че признанията много приличат на театрални концерти. Качеството на музиката често зависи от мястото, където седиш.

— Разкарай се, мръснико — повтори тя.

Мразеше го толкова силно, че едва се владееше. Знаеше, че той е организирал убийството на тримата й приятели, а сега стоеше пред нея и се усмихваше като театрален критик.

— Не е необходимо да използваш обидни думи, госпожице Харт. Това обикновено е преструвка на хора, които не се доверяват на мнението си и трябва да го облекат в мръсен език, за да го изкажат.

— Така ли? Изобщо не ми пука. Не ставаш по-приемлив, защото можеш да се изразяваш правилно. И си в хранителния бизнес, колкото аз съм балерина. Ти си само една куха ламарина, издокарана в модни дрехи и убиваш хора. Махни се от мен.

— Вината е твоя, Виктория. Трентън Тауърс беше лош избор. Ако я беше скрила в Бърлингтън Плейс, на две преки оттам, на последния етаж, можеше да заключиш асансьора. Щеше да контролираш входа и изхода. В сградата има камери за следене. Държал съм там няколко човека. Може би следващия път ще изпробваш това място.

— Сега вече призна нещо.

— Не съвсем. Пък и какво ще направиш? Никой няма да иска да изслуша едно неподкрепено с доказателства твърдение на прокурор, опитващ се да ме осъди.

— Наистина си голяма работа — отвратена каза Виктория.