Мошеникът

Не че Карол беше олицетворение на добродетелността. Тя притежаваше дяволитостта на мошеник, вероятно възпитана у нея от няколко поколения измамници в семейството. Майката на Биано беше Сесник. Те бяха американски цигани. Занимаваха се с шашми на карти таро и бяха отлични джебчии. Шестгодишната Карол можеше да те обере, без да разбереш. През онази първа зима, която прекараха заедно, тя научи Биано на това циганско умение. Майка му също взе участие в онези академични уроци. Учеха рамо до рамо в горещата импровизирана класна стая, която майка му бе подредила за тази цел над гаража. Биано и Карол често спяха в палатката в задния двор. Един път той се опита да я уплаши. Каза й, че мечките са слезли от планината и нощем ровят из боклука. Карол го погледна с широко отворени от страх очи.

— Страх ме е от мечки, Биано — сериозно каза тя и го хвана за ръката, — но ако дойдат, знам, че ти ще ме пазиш.

Какво можеш да направиш на такъв човек? Само да го обичаш.

Оттогава никой не го беше молил за защита. Нямаше мечки, но той обеща, че няма да позволи да й се случи нищо лошо. Карол държа ръката му, докато заспа. На сутринта още лежеше до него, сгушена в одеялото си.

Биано се почувства толкова неудобно от онази лъжа, че повече никога не я излъга. Това беше единственото почтено приятелство в живота му. И той удържа на обещанието си да я закриля. Постоянно поддържаха връзка. Три пъти ходи на гости на семейството й по Коледа. Тя го посети няколко пъти, докато той беше в затвора „Рейфорд“ във Флорида. Беше му като сестра. Бяха първи братовчеди, но най-важното — духовни приятели. Карол бе една от малцината във фамилията, която не се занимаваше с измами. Искаше да стане медицинска сестра и напоследък работеше в педиатричното раково отделение в детската болница. Заговореше ли за децата там, в очите й бликваха сълзи.

— Биано, да знаеш колко са смели онези хлапета. Борят се с всички сили, но средствата все не стигат… Ако бях богата, щях да им дам всичките си пари.

Той знаеше, че тя говори сериозно, но въпреки това се чудеше дали Карол не се опитва да компенсира за престъпната дейност на семейството си. Преди няколко години Биано й изпрати своя дял от една двумесечна измама, за да плати разноските по обучението си. В замяна тя бе излъгала, за да го спаси от Джо Танцьора. Биано знаеше, че Карол е мъртва. Очите му се напълниха със сълзи. Не можеше да преживее загубата й.

Влезе в спалнята и се хвърли на единичното легло. По лицето му се стичаха сълзи, които мокреха възглавницата. Плачеше както за Карол, така и за себе си. За двете деца, хванали се за ръка в онази палатка преди двайсет и пет години. Щом Карол можеше да умре за него, и Биано можеше да направи същото за нея. Трябваше да намери начин да възвърне смелостта си. Реши да унищожи братята Рина.

Ридаейки, Биано Бейтс започна да измисля план за последната си голяма измама.

Втора част Планът

„Всички ние сме странстващи рицари. Не вярвайте на никого от нас.“

Уилям Шекспир

5. Освобождаване на обвиняемия

В девет сутринта всички отново се бяха събрали в съдебната зала на Мъри Голдстоун.

Джералд Коен и клубът на почитателите му се бяха наредили около дългата дървена маса, отрупана с юридическа литература, и се усмихваха. Виктория седеше сама до масата на обвинението. Джо Рина не присъстваше. Играеше голф.

Кандидатът за съдебен заседател се казваше Джино Делафоре и бе на път да се превърне в катастрофа за Виктория. Той беше едва на четирийсет и две години, но във формулярите се бе писал „пенсиониран цветар“. Имаше широки рамене и гъсти, посивели коси. Ако търсеше някого за ролята на Кръстника, Виктория Харт щеше да избере него, но като втора алтернатива и последен кандидат за съдебен заседател, той беше голяма грешка. В хода на разпита ставаше все по-ясно, че защитата харесва Джино. След всеки въпрос на Виктория той крадешком поглеждаше за одобрение Джералд Коен. Виктория би го освободила за секунди, ако й бе останало право на вето. Дейвид Франкфуртър говореше в коридора по клетъчния телефон с трентънската полиция, опитвайки се да научи повече факти. Засега ченгетата бяха разбрали, че преди време една букмейкърска операция е била ръководена от щанда за списания точно пред цветарския магазин на Джино Делафоре. Виктория се опитваше да установи връзка между него и обвиняемия, за да изтъкне причина за освобождаването на Джино като съдебен заседател. Съдията Голдстоун започна да се суети, готвейки се да я прекъсне.

— Джо или Томи Рина купували ли са цветя от вашия магазин? — попита Виктория.

— Не, госпожице… Или ако са го правили, аз не съм знаел — отговори Джино, отново поглеждайки Коен.

— Но е вероятно, нали? Според телефонния указател в Трентън има двайсет цветарски магазина… така че съществува вероятност най-малко едно на двайсет Джо Рина да е купувал цветя от вас.

— Щях да си спомня…

Джино Делафоре пак стрелна очи към Джери Коен, който отбягваше погледа му, разглеждайки бележките си.