— Тогава кажи на русокосия си лакей, който тази сутрин открадна куфарчето ми, да ми го върне. В папките няма нищо, което бих могла да използвам срещу теб. Делото приключи… но трябва да предам документите за вътрешното разследване. Убедена съм, че искаш да оценят лошото ми представяне.
— Разбира се, че не знам за какво говориш. Но позволи ми да ти дам един съвет, Вики. Бях много търпелив с теб. Понесох призовките, които ти изпрати до приятелите и деловите ми партньори. Почти една година се примирявах с твоите дръзки и неподкрепени с доказателства намеци. Питам се защо бях толкова милозлив. Нямам подходящ отговор. Може би защото си привлекателна млада жена, а аз съм възпитан да се държа учтиво с жените. Но търпението ми се изчерпа. В бъдеще ще направиш добре, ако ми дадеш повече свободно пространство.
— Пространството, което смятам да ти дам, е около три на три метра и има изглед към каменна кариера. Свикни да ме гледаш, Джо, защото едва сега се залавям с теб.
Тя се обърна и се отдалечи от него, изправяйки рамене. Усещаше погледа му, докато стигна до асансьора. Когато се обърна, за да натисне копчето, той още я гледаше. Не беше помръднал, но изражението на лицето му го бе преобразило. Вече не приличаше на филмова звезда, а на някаква мистична гравюра, оголена от красота и разкрила истинската си същност. Тя гледаше в очите на самото зло. Запита се дали ще се справи с такъв силен противник.
Преди да влезе в съдебната зала, Виктория бе дала чашата от портокаловия сок на Дейвид Франкфуртър, който веднага я занесе в полицейската лаборатория. Когато стигна до кабинета си, тя бе забравила за нея, но той се втурна вътре. Носеше компютърна разпечатка.
— Няма да повярваш — каза Дейвид, размахвайки доклада от лабораторията. — Имаме три ясни отпечатъка. Показалец, среден пръст, палец и част от дланта. Онзи, с когото си закусвала, е голяма риба.
— Работи за Джо Рина, така ли?
— А, това не знам — отговори Дейвид и й подаде жълтия лист.
— Биано Бейтс? — озадачена попита тя. — Измамник?
— Той е не само един от тях, а най-големият. Говори се, че е най-добрият, действащ в момента в Америка. Продал е Бруклинския мост.
— Я стига. Това е виц.
— Съвсем не. Биано Бейтс се престорил на специалист по изпробване издръжливостта на метала, уволнен от градската управа. Носел рентгенова апаратура и куп други измервателни уреди. Убедил потърпевшия, алчен собственик на фирма за метални отпадъци, че според инженерите мостът няма да издържи дълго и ще бъде разрушен, защото е опасен. Добавил, че всичко се прави тихомълком, защото публичните протести ще бъдат оглушителни. Организирал фалшив търг и онзи тъпанар платил половин милион долара на подставено лице — „вътрешен“ човек на Бейтс, поставен, за да спечели наддаването. Същата измама е била правена от френски мошеници с Айфеловата кула. Биано Бейтс е единственият престъпник с „бяла якичка“ в текущия списък на десетте най-търсени от ФБР.
Виктория прегледа обвиненията срещу него.
— Лежал е в затвора „Рейфорд“. Провери дали по същото време там е бил и Алтъни Хейуд.
— Вече го направих. Били са съкилийници.
— Но за какво са му документите ми по делото? Нищо ли не го свързва с Джо Рина?
— Не. Изглежда действат в различни области.
Звънът на телефона наруши настъпилата тишина в кабинета. Виктория вдигна слушалката и чу гласа на секретарката си.
— Гил Грийн иска да те види — угрижена каза Мери.
— Добре. Тръгвам. — Виктория затвори и погледна Дейвид. — Гил ме търси. Какъв ли е официалният повод? Къде ли ще ме изпрати?
— В Сибир — мрачно отговори той.
Тя кимна, стана и бавно тръгна към вратата. Спря и му върна жълтия лист.
— Пусни данните по компютъра на Националния информационен център по престъпността. Провери всичко. Искам да видя дали Биано Бейтс е свързан с Карол Сесник.
После се обърна, излезе от кабинета си и се отправи към асансьорите.
— Тези неща винаги са трудни, Виктория — рече Гил.
Този път я гледаше и явно бе репетирал какво да каже. Лош знак. На бюрото пред него имаше някакви бележки, към които поглеждаше. Още един лош знак. Тя предположи, че е инструктиран от Отдела за правни консултации как да се справи със ситуацията, за да избегне съдебен иск за неправилно освобождаване от длъжност.
— Провалът с Джо Танцьора ще бъде разгледан задълбочено. Сигурно ще ти се стори несправедливо, но като прокурор, мисля, че си взела някои решения в това разследване, които изискват по-нататъшно проучване.
— Например? Всеки ход в това дело беше одобрен от теб, Гил.
— Виктория, в момента не желая да разискваме това. Ти си временно понижена в длъжност. Искам известно време да работиш като чиновник.
— Да бъда чиновник! — възмутена извика тя.
Това беше длъжност, предназначена за най-младия член на областната прокуратура и се състоеше в преглеждане на арестите, които внасяше полицията, и решаване дали има достатъчно доказателства, за да се възбуди криминално дело. После чиновникът предаваше предварителните решения на някой старши прокурор за одобрение. Макар че работата се вършеше от юрист, определението „чиновник“ не бе случайно.