Мошеникът

— Понякога се налага да нарушаваш правилата — рече той.

Дакота кимна и сложи куфара си на масата.

— Между другото, не е нужно да спиш с Томи — смутен каза Биано. — Само ще го направляваш.

— Хей, миличък, остави ме да правя каквото знам. Как ще накарам онзи негодник да играе по свирката ни, си е моя работа.

— Само исках да кажа…

— Недей — прекъсна го Дакота, после видя териера. — Хей, Роджър. Радвам се, че те виждам, миличък.

Кучето скочи на коленете й и сложи лапи на великолепните й гърди.

— Как я караш, Роджър?

— Много по-добре от теб — прошепна Виктория на Биано.

Томи Рина чу за перлата по обяд. Когато богатият каубой от Тексас не се появи да вземе втората, Доналд Щайн половин ден разсъждава какво би могло да е станало с него. Осъзна, че е купил същата перла за сто и петдесет хиляди долара и разбра, че му предстоят огромни неприятности. Не можа да измисли начин да прикрие грешката си, затова се обади на шефа си и му каза какво се бе случило.

След по-малко от двайсет минути Томи влезе в бижутерския магазин.

— Позволил си на онзи шибан тексаски каубой да ти продаде една и съща перла? Да не си откачил?

— Отначало не разбрах, че е същата. Гледах я и се чудех. Накрая помолих човека от търговския център за бижута, от когото първоначално я бях купил, да дойде. И той ми каза…

Доналд Щайн бе уплашен до смърт. Беше сигурен, че Томи ще го пребие, но не стана така.

— Добре — каза Томи. Обзе го странно, ужасяващо спокойствие. Разположените му едно до друго маймунски очи мигаха лениво. — Ще намеря онези нещастници и ще ги сложа в друга категория.

— Да, господине — рече Доналд.

Тази „друга категория“ явно означаваше „починали“.

— Ако се случи още веднъж, горчиво ще съжаляваш. Лошо ти се пише. Опичай си акъла, задник такъв. Не прави втора грешка!

После дребният мафиот се обърна и излезе от магазина.

Томи прекоси фоайето, минавайки покрай масите за фаро и игралните автомати, и се приближи до Гюс Тагърт, управителя на етажа, който седеше на царствен кадифен стол до махагоновата врата на асансьора, водещ към втория етаж, където бяха масите на най-богатите комарджии.

— Искам да видя Бартли.

— Стига, Томи, не мога да те пусна там. Нямаш пропуск. Трябва да спазвам правилата.

Гюс беше назначен на тази длъжност, защото беше непреклонен.

— Да ти го начукам, Гюс. На теб и на шибаните ти правила. Щом ме мислиш за враг, ще направя живота ти черен.

Томи побесня. Праисторическите му очи блестяха убийствено. Когато беше ядосан, в него имаше нещо, която стопяваше всякаква съпротива.

— Добре, добре. Успокой се, чу ли? — каза Гюс, отстъпвайки и губейки позиции.

— Ти се успокой! — изкрещя Томи. — Някакъв каубой е направил удар за сто бона в бижутерския ми магазин и искам да видя камерите на Бартли. По-добре се присъедини към моя отбор, Гюс, инак ще имаш шибан белег на мястото, където е шавала змията между краката ти.

— Спокойно… Качи се горе, само не казвай, че аз съм те пуснал — рече Гюс, свивайки се под смразяващия поглед на Томи.

Сетне натисна копчето на асансьора. Вратата се отвори и Томи влезе в тапицираната с мокет кабина с месингов парапет.

На третия етаж нямаше луксозни мебели. В боядисаното бетонно помещение на сгъваеми столове седяха надзирателите и биячите на казиното. Там беше и централната охранителна техника. Томи потропа на вратата. С. Бартли Нийланд отвори и го погледна през дебелите лупи на очилата си. Бартли беше слаб, сипаничав и туберкулозен на вид особняк. Той бе проектирал цялата видео охранителна система на хотела, както и Небесното око — камерите на тавана, които следяха всичко. Апаратурата за наблюдение беше свързана с неговата стая.

— Томи, не можеш да идваш тук. Нямаш право — изписука С. Бартли.

— Я зарежи това — рече Томи и блъсна с длан дребния човек.

Бартли залитна назад и застана в средата на квадратната стая с размери четири на четири, пълна с телевизионни монитори, всеки свързан с видеомагнетофон. Томи влезе и огледа апаратурата. За пръв път се качваше тук, защото управителният съвет по хазарта отказа да му даде разрешително, а целият този етаж беше забранен за хора без пропуски от комисията. Но беше чувал за тази стая и техниката оправда очакванията му. Имаше над трийсет монитора, които следяха различните части на хотела и на казиното и търсеха известни измамници и бандити. Тъй като наблюдението се извършваше от камерите на тавана, помещението се наричаше Небесното око. Имаше и други технически лица, които непрекъснато гледаха мониторите. На една от стените бяха наредени снимки на мошеници и имаше описания на номерата, които правеха.

— Искам да видя записите от фоайето от четиринайсет часа вчера и от девет тази сутрин — изръмжа Томи.

— Не трябва да си тук — повтори С. Бартли, като се потеше и нагласяше очилата си, които ударът на Томи бе изкривил на заострения му нос.

— Не те чух добре. Май рече, че не трябвало да съм тук. За твое добро се надявам, че не си казал това.

— Томи, аз…

— Аз плащам наем на това шибано място заради бижутерския си магазин. И за какво? Току-що ме измамиха. Искам да видя видео записите. Веднага.