Мошеникът

Биано най-после разказа на Виктория как ще осъществи измамата. Летяха за Сан Франциско. Роджър бе долепил муцуна до прозорчето на една клетка, на която с големи червени букви пишеше: ОТДЕЛ „НАРКОТИЦИ“, МИТНИЦА САЩ. Биано бе казал на стюардесата, че е правителствен дресьор на кучета и пренася Роджър в Сан Франциско, за да издирва наркотици за тамошната митница. Това предостави на териера привилегировано положение на пода между седалките в първа класа, вместо да мръзне в багажното отделение. Докато моторите тихо бръмчаха и стюардесите разнасяха напитки, Биано обясняваше на смаяната Виктория как се прави „пасище за лосове“. Първо се подготвяше терена, което включваше измама с държавна поръчка за боя. Разказа й за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ — собственост на фамилията Бейтс. Компанията нямаше нищо, освен корпоративна фасада. Джон я бе купил преди пет години за сто долара за евентуална употреба в „пасище за лосове“. Най-привлекателната й особеност беше, че заемаше хиляди декари първокласна земя в северен Тенеси. Нотариалните актове за собственост на практика бяха без никаква стойност, защото бяха дошли от едно старо дарение, направено преди петдесет години.

— Много неща се случиха оттогава — ухили се Биано. — Земята се насели от незаконно нанесли се там хора, които сега имат законното право да я притежават. Технически дарението още е валидно, но не може да влезе в сила. Хубавото е, че още фигурира в областния регистър и ако някой се обади да провери историческото съществуване на нашия нотариален акт, служителката ще погледне и ще каже, че петролната компания притежава въпросните парцели, макар те да са собственост на хората, живеещи на тях. Това чудесно объркване е създадено от щата Тенеси, защото не са си направили труда да заличат старите дарения от регистрите си. Можем да оценим земята на колкото искаме. Когато счетоводителят на Томи провери, всичко ще бъде наред в документите. Друг плюс е, че онази стара мъртва компания още има живи акционери. Те инвестираха в нея преди десет години, когато беше действаща. После фалира и те я отписаха от данъчните си декларации и я забравиха, но юридически акционерите още притежават трийсет процента от акциите, които са регистрирани във Ванкувърската стокова борса, където изискванията за включване на компаниите са много хлабави. До преди седмица акцията възлизаше на едно пени. Общата стойност е по-малка от двайсет и пет хиляди долара. Оттогава чичо ми Джон и аз търгуваме с пакет от сто хиляди акции, за да създадем изкуствен пазар. Вече успяхме да вдигнем стойността на един долар. Ако извършваме по две сделки на ден, след седмица цената ще стане десет долара. Ще продадем акциите в Сан Франциско, защото в местния вестник „Кроникъл“ има списък на акциите, които се търгуват на Ванкувърската борса. Когато хората на Томи проверят, земята в Тенеси ще направи цената от десет долара да изглежда напълно законна.

Виктория записваше всичко в жълтия си служебен тефтер. Това плашеше Биано. Той страдаше от параноя и не обичаше да оставя писмени следи, но анализите бяха част от Виктория, затова Биано не се обади.

Час по-късно, когато й обясни как ще стане цялата измама, тя затвори жълтия тефтер и впери поглед право напред, без да говори. Биано се облегна назад и се опита да заспи, но усети, че тя го гледа. От време на време отваряше очи и я хващаше, че се е вторачила в него. Не беше сигурен дали я бе смаял, или уплашил до смърт.

Приземиха се в Сан Франциско и понесоха багажа си заедно с брезентовата чанта, съдържаща стоте хиляди долара. Отправиха се към паркинга, където даваха коли под наем. Роджър припкаше до тях. Беше завързан с червената каишка, която Биано му бе купил за Коледа.

Биано поиска средна по размер светлозелена кола с две врати. Накрая избра един форд ескорт.

Отидоха в „Станфорд Корт“ — луксозен хотел на Ноб Хил — и Биано се регистрира със собственото си име. След десет минути се срещнаха в оскъдно осветения бар. Роджър се сви на стола и сложи глава на коленете на Виктория. Кучето наблюдаваше внимателно, докато Биано отброи десет хиляди долара.

— Вземи останалото и открий банкова сметка на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ — каза той и даде на Джон брезентовата чанта с деветдесетте хиляди. — Виктория ще дойде с теб. Аз ще взема Роджър и ще отида да избера пасището за лосове.

— Не бързай толкова. Ще дойда с теб — възрази Виктория.

— Защо? Това е само едно пътуване до фермите. Ти си юрист. Можеш да помогнеш в преговорите с банката.

— Така, както ми го обясни в самолета, става дума за нещо по-различно от оглед на ферми. Пък и искам да видя някои от онези семейства Бейтс, за които всички говорят.

Виктория беше като дъвка, която не може да се отлепи от обувката ти, но Биано реши, че е по-добре да я успокои, отколкото да я изолира.