Мошеникът

— На петрол — ухили се тя.

— И на мен — усмихна се той.

Двамата потеглиха да търсят подходяща ферма. Биано мислеше, че Стивън Бейтс има право. Мястото беше идеално. Преди всичко много красиво.

— Винаги е хубаво да заведеш мишената в красива обстановка — обясни той. — Това ги кара да се чувстват добре. Много е трудно да продадеш терен в пустинята.

В Оук Крест, Калифорния, имаше много зеленина. Старите дъбове хвърляха сянка над двулентовото шосе като чепати посетители от друг свят. Сградите бяха построени в провинциален стил, дървени и ярко боядисани. Там, където нямаше люцерна, на живописни стада пасяха добитък или коне.

Биано търсеше определена обстановка и я намери в Кал Оук Фарм. Във фермата, както почти навсякъде в околността, отглеждаха люцерна. Напоителните тръби бяха големи, но се нуждаеха от боядисване. Простираха се на километри, чак до насипа, по който минаваше шосето. Имаше грамадни цистерни с вода в помощ на растениевъдството по време на честите засушавания в Калифорния. Цистерните изпъстряха пейзажа като големи двойни кутии с хапчета. В падината до реката лениво пасяха коне. Беше много красиво, но идеалното беше, че на отсрещната страна на улицата имаше голяма строителна компания, която не работеше. Една ръждясала табела, висяща на две вериги, се полюшваше на следобедния ветрец. Канцелариите заемаха три етажа и имаха прозорци с шлифовани стъкла с изглед към красивата като на пощенска картичка ферма от другата страна на пътя.

Биано спря форда и се прехвърли през портата. Преди да се върне, той преписа името на агентката на недвижими имоти от табелата на прозореца и й се обади от клетъчния телефон на Виктория. Обясниха му, че може да наеме собствеността за месец, при това на много приемлива цена. Биано каза, че пак ще се обади. Искаше да бъде сигурен, че ще сключи сделката за фермата, преди да наеме имота на строителната компания.

Слезе от колата и отново огледа цистерните и километрите метални тръби, подсилващи просторния пейзаж.

— Мисля, че намерихме нашето пасище за лосове — каза той.

13. Хайка

Да му го начукам на Тексако Филипс, мислеше си Томи, докато седяха в апартамента му с изглед към Бродуок. Калиопа пазаруваше като обезумяла, търсейки „сладки дрешки“ за пътуването до Бахамските острови. Тексако седеше срещу Томи. Лицето му беше зачервено, а шевовете на тъмнорозовото спортно сако за хиляда долара щяха да се спукат. Да го убиеха, Томи не можеше да разбере защо брат му държи това смърдящо тъпо лайно.

— Виж какво, Тексако — бавно каза Томи, — искам само да ги намерим. Братовчед ми Питър работи за една туристическа агенция и има информация за всички полети. Прокурорката е отлетяла за Сан Франциско с двама типа на име Б. Бейтс и Дж. Бейтс. Не знам кои са тези скапаняци, но ти не се опитвай да разбереш. Не се мъчи да решаваш този проблем, защото ще го оплескаш. Само ги намери. В Сан Франциско има телефони. Вдигни шибаната слушалка и ми се обади. Ясно ли е?

Тексако едновременно кимна и сви рамене — жест на разбиране и на безразличие. Томи толкова се вбеси, че удари по рамото с опакото на ръката си едрия грозен бивш бейзболист.

— Ало, дрисльо, не чух отговор.

— Казах добре, Томи — прошепна Тексако.

— Братовчед ми Пит ще види дали са си запазили места. Номерът му е написан на визитната картичка. — Той я пъхна в джоба на Тексако. — Името му е Питър Рина. Току-що завърши колеж, затова не му казвай нищо, което не е необходимо да знае. Той е в Ню Джърси, но може да провери за онези типове из цялата страна.

И така Тексако стана човекът хайка. Отлетя за Сан Франциско и започна да обикаля града, като гледаше пъстро облечените туристи и се чудеше как да намери Виктория и двамата мъже с фамилия Бейтс. Съзря един голям гимнастически салон близо до хотела, където беше отседнал. Там можеше да му сложат в задника забранени инжекции със стероиди за по петдесет долара едната. Намери и страхотен италиански ресторант, където сиренето моцарела и виното бяха от световна класа. Първия ден само вдига тежести и яде. Накрая реши да се обади на Пит Рина и да го накара да провери дали Виктория Харт и двамата Бейтс имат резервации за полетите от Сан Франциско. Младият мъж му каза, че засега не е открил нищо. Тексако помисли, че е по-добре или да заминат нанякъде, или Томи да го извика да се върне. По душа не беше преследвач. Малкият му като орех мозък не премина отвъд тази проста истина. В хотела го чакаше съобщение да се обади на Томи.

— Защо си в шибания хотел? — беше първият въпрос на Томи.

— Но нали каза…

— Виж какво, дръвнико, трябва да чакаш на летището. Ако се появят и си купят билети, ти трябва да си там. Какво ти става? Пит ми каза, че си се обадил само веднъж.

— Господи, Томи — изхленчи Тексако, — какво трябваше да направя? Да му се обаждам всеки час ли?

— Точно така. Той проверява на всеки час, затова и ти ще му се обаждаш на всеки час. Каква друга работа имаш? Да се друсаш ли?

— Престани, Томи.