Мошеникът

Тексако Филипс наистина започваше да мрази Томи Рина. Но колкото повече го мразеше, толкова повече се страхуваше от него. Странна формула. Обеща да се обажда на Пит Рина на всеки час и се премести в хотела на летището. Когато затвори, апетитът му се бе изпарил.

В нощния клуб на „Ред Барн“ имаше танци. Стивън и съпругата му Елън се бяха издокарали. Дванайсетгодишният Лорънс беше с широка протрита вратовръзка на райета, явно предавана от поколение на поколение. Музиката се лееше през отворената врата на нощния клуб и проникваше в ресторанта. Ядяха вкусни ребра на скара и царевица в масло.

— Откакто се заселихме тук, в Кийтс, вече не се занимаваме с измами по покривите и на магистралата. Излизаме на пътя веднъж-дваж в годината, обираме някой друг мухльо и използваме парите за законен предприемачески бизнес — обясняваше Стив.

Говореше и ядеше, бършейки соса от брадичката си. Двамата със съпругата му бяха костеливи и жилави хора, закалени от живота на открито. Стив имаше честните сини очи на измамник и оредели коси. Елън беше повехнала хубавица с къса коса и изразителни черни очи, които пронизваха като лазерен лъч. Малкият Лорънс щеше да стане голям чаровник. Гласът му още не се беше променил, но имаше същата ослепителна мошеническа усмивка — явно характерна за тази фамилия — и не се стесняваше да я използва.

— Как ще изиграеш мишената? — попита Стив.

— Ще измамя онзи негодник на зарове, ще го омотая и ще го направлявам с помощта на стръв, ще го заведа да пасе, ще настроя брат му срещу него и накрая ще го притисна до стената.

— Да настройваш хората един срещу друг е малко опасно — отбеляза Стивън.

— Ако се наложи, ще включа семействата от Хог Крийк.

— Работил ли си с тях?

— Не.

— Внимавай. Онези Бейтс от сто години живеят в Арканзаската долина, женят се помежду си и пият смес от малц и гореща вода. Слизат по хълмовете с камиони с широки гуми, ритат задници и изяждат жертвите си. Не са много нежни.

— Ще го имам предвид — каза Биано и остави вилицата. — Вероятно утре ще оправя фермата. Мисля, че намерих една, която ще бъде подходяща за играта. Искам ти да ръководиш бояджиите. Ще ти платя хиляда долара плюс една десета от всичко, което спечелим.

Стивън Бейтс затвори очи и дълго мълча. Виктория помисли, че е заспал, но той отново ги отвори и погледна съпругата си Елън, която изглежда прочете мислите му и кимна. Стив се обърна към Биано.

— Спомена, че правиш всичко това заради братовчедка си Карол.

— Да. Убиха я двамата мръсници, на които ще погодим този номер.

— Ядосвам се, когато пречукат някой от нашите роднини. Не го приемам лесно. Но ми се струва грешно да правим пари от смъртта на Карол.

— Разбирам това, но тя ми беше много близка… Пък и не трябва да работиш за нищо.

— Въпросът е там, че никога не съм правил голям удар. Ти ми даде възможност да се включа. Това ми е достатъчно.

— Сигурен ли си?

— Ти си нещо като легенда, Биано. Ще бъде чест за мен.

— Видяхме те сред най-търсените в Америка — обади се Лорънс. — Само че имаше черна коса и беше без мустаци.

— Е, да… — усмихна се Биано, после се обърна към Стивън. — Но ако приключим с повече пари, ще ти дам една десета.

— Добре.

Деловата част свърши и те започнаха да разговарят за други неща. Виктория мълчеше. Една фамилна подробност я удивляваше. Всички имаха татуировки под ръчните часовници, включително и Биано. Татуировката представляваше ръкописно „Б“ и датата на първата измама. Дори Лорънс имаше такава. От миналото лято.

— На панаира в Портсмут с петнайсетгодишната си братовчедка Бетси пробутаха „кукла“ — обясни Стивън.

Късно през нощта, след като наеха стаи в мотела в Кийтс, Биано покани Виктория в стаята си да изпият по една водка с кока-кола преди лягане. Тя беше твърдо решила този път да не размътва главата си и пиеше на малки глътки питието. Биано извади от чантата си малка електрическа парна ютия.

— С това нещо можеш да пресоваш надписи и картинки върху фланелки — каза той, напълни я с вода и я включи в контакта да се затопли.

После извади двата работни комбинезона, които бяха купили от Хобс, и ги сложи върху избелялата зелена покривка на леглото. Измъкна белите букви и ги нареди върху джоба на гърдите, така че да пише „САЩ, МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО“ и ги огледа критично.

— Как ти се вижда? Би ли се хванала на този номер?

Тя се вторачи в буквите, сетне ги подреди в полукръг над джоба.

— Така по-добре ли е?

— Много по-добре — призна Биано.

Той изпробва парната преса и отпечата буквите върху работните комбинезони.

После отидоха на паркинга и поставиха същия надпис на двете предни врати на форда. Този път използваха по-големите жълти букви. Докато работеха, Виктория го попита какво означава „да пробуташ кукла“.

— Стар номер — обясни Биано. — Тази измама датира от почти хиляда години. За пръв път са я направили в Китай.

— Как се прави?