Мошеникът

Виктория погледна в папката си.

— Съдържа предимно алуминиев фосфат и серен килиний — отговори тя, проклинайки се, че гласът й трепери.

— Точно така — усмихна се Биано. — Мисля, че килиният е вълшебната съставка.

— И как ще се споразумеем? — попита Харпър.

— Господине, цяла сутрин обикалям и търся ферма, чиито тръби и цистерни се нуждаят от боядисване. Бихме желали да боядисаме металните повърхности и да видим дали НАСА и армията имат право. Няма да ги пребоядисвате цели петдесет години. Няма да ви струва пукнат цент. Ще напишем на цистерните с бели букви ФКГП, за да виждаме фермата ви от въздуха.

— Какво означават инициалите?

— Така се казва боята. Ферооксиден килиниев грунд. „П“ означава правителство — усмихна се Биано. — Освен това искат да видят дали буквите, написани с нормална боя, ще се отразят на основното покритие. Ако се съгласите, ще помогнете на вашето правителство. Представяте ли си колко пари ще се спестят за данъкоплатците, ако боядисваме танковете и военните джипове веднъж на половин век?

— И няма да платя нищо? А вие ще боядисате всичките ми тръби и цистерни с нещо, което ще издържи петдесет години?

— Странно, нали? — ухили се Биано. — Правителството най-после ви връща нещо.

— По дяволите — рече Карл Харпър, като си мислеше, че днес е щастливият му ден. — Кога ще започнете?

— Утре сутринта. Само трябва да подпишете официално разрешение…

Биано го бе напечатал сутринта на пишещата машина в мотела. Документът не изглеждаше много официален, но той смяташе, че щом се стигне до подписването му, няма да има никакво значение. Фермерът вече щеше да е налапал въдицата.

Харпър се подписа, без да поглежда текста втори път, после се ръкува с Биано и Виктория, като непрекъснато се хилеше.

Когато потеглиха, Виктория не можа да сдържи усмивката си.

— Трябва да нарисуваме татуировка и под твоя часовник — каза Биано и двамата избухнаха в неудържим смях.

14. Офисът

Джон им показа офиса, който заемаше последните два етажа на Пен Мючуъл Билдинг на Маркет стрийт и бе приютявал счетоводителите, вицепрезидентите и областния директор на компанията. Изпълнителните директори, които не бяха пестили средства и се бяха съобразявали с добрия вкус, бяха сложили жълта ламперия от кипарис и бял плюшен мокет. Когато преди два месеца компанията затвори врати, те бяха взели всичко интересно, с изключение на вграденото осветление и един месингов полилей, висящ в главната зала за конференции. Сега двата етажа бяха празни, но много обещаващи. Биано, Виктория и Роджър вървяха след Джон. Ноктите на териера мелодично потракваха по паркета. Четиримата влизаха и излизаха от просторни кабинети и секретарски стаи. Биано вече беше разказал на Джон за Кал Оукс Фарм и му бе дал номера на Стивън Бейтс и на агентката на недвижими имоти, занимаваща се с изоставената строителна компания срещу фермата. Сега Джон обясняваше на Биано как е взел под наем помещението.

— Двата етажа са на краткосрочен наем. За първия и за последния месец се плаща предварително. Дадох повече пари, отколкото смятах да похарча, но мястото много ми хареса. Изхарчих половината пари. Надвиших бюджета с пет бона. — Джон спря пред един голям прозорец, гледащ към центъра на града. По стръмните хълмове пъплеха въжени железници — досущ ярко оцветени китайски бръмбари. — Обадих се в музея и им казах, че съм президент на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Между другото, казвам се Линуд Лейси. Обясних им, че съм голям почитател на изкуството и бих желал да спонсорирам млади местни художници… но трябва да поживея поне един месец с изкуството им, преди да го купя. Предложих част от помещенията ни за изложба, откриваща се през януари. Те изпаднаха във възторг. Така ще се сдобия с някои красиви неща без пари.

— Браво — рече Биано.

Западните прозорци гледаха към Ексън Плаза и моста Голдън Гейт. Огромната реклама на „Ексън“ блестеше в червено от покрива на отсрещната страна на улицата.

— Прекрасна е — каза Биано, възхищавайки се на гледката. — Хубаво е да държиш под око конкуренцията.

— Ще взема мебели под наем и сам ще ги подредя. Ще има факсове, телефони и всичко необходимо. Ще пуснем допълнителен шум от делова дейност по високоговорителите. Но ще са ми нужни още пет-десет хиляди, за да стане както трябва.

— Страхотно. Колко време ще ти отнеме?

— Два-три дни, ако бързам и не объркам нещо. Освен това ще ми трябва персонал. Необходими са ми най-малко четирийсет-петдесет човека, затова ще проверя колко Бейтс има наоколо. Погледнах в указателя и ми се видяха малко.

— Това е защото не всички са тук. Онези, които се занимават с местни измами, нямат регистрирани телефони, защото ченгетата се усъмняват в презимената с инициал Х. Накарай някой от братовчедите тук да ти помогне да установиш връзка. Трябва да започнем в неделя. После няма да даваме на мишената време да мисли.

Те се качиха в богато украсения асансьор и слязоха да разгледат долния етаж.