Мошеникът

— Тук ще бъде голямото съвещание, когато обявим продажбата — ухили се Джон. После подаде няколко самолетни билета на Биано. — Взех ги чрез регистрацията на хотела. Ти и Виктория имате запазени места за Маями за полета довечера. Оттам ще си купите билети за Бахамските острови. Митницата затваря в пет, а последният самолет каца в четири и половина, така че утре следобед ще влезете в острова. Дъфи и Дакота вече са там. Огледали са казиното и смятат, че залата на приземния етаж е много подходяща за измамата със зарове. На десетия има стая за най-богатите комарджии, но не искат да рискуват, оставайки там твърде дълго.

— Добре — каза Биано.

Взеха асансьора на двайсет и четвъртия етаж и слязоха на нивото на улицата.

— Отседнал съм в „Станфорд Корт“. Търсете ме там — продължи Джон. — Ще ви държа в течение как се справям. Не се притеснявай. Макар че времето е малко, ще бъда готов за удара.

Биано обичаше да има втори изход от всяко място, затова провери аварийната врата на приземния етаж в източната страна на сградата като евентуален път за бягство в случай на провал. Изключи алармената система с джобното си ножче, отвори вратата… и се озова лице в лице с Тексако Филипс. Огромният бивш бейзболист се беше облегнал на един стълб, държеше вестник и се преструваше, че чете, докато наблюдаваше главния вход. Видя Биано, но едрото му плоско лице не показа признаци, че го е познал.

— Здрасти — усмихна се Биано.

— Здрасти — отговори Тексако.

— Само проверявам вратите.

Биано демонстративно огледа ключалката, изпробва механизма и затвори вратата. Паникьосан, той се обърна към Джон и Виктория и рече:

— Загазихме.

— Какво? — попита Виктория.

— Онзи стероиден тъпанар, домашният любимец на Джо Рина, е там отвън.

— Тексако Филипс? — учуди се Виктория.

Биано кимна.

— Наблюдава главния вход. Крие се зад вестник като герой от филм с Хъмфри Богарт.

— Какво ще правим сега? — разтревожи се Джон.

— Да се качим горе.

Тримата бързо се върнаха в асансьора и натиснаха бутона. Виктория носеше Роджър. По лицето на Биано изби пот. Паниката, която често изпитваше относно Джоузеф Рина, отново го обзе. Видя Тексако Филипс и адреналинът заля сърцето му като струя студена пикня. Едва сдържаше дъха си. Асансьорът дойде и той натисна копчето за двайсет и петия етаж. Никой не казваше нищо. Биано се опита да овладее необяснимата си паника. Как щеше да прави номер на Джо Рина, когато само видът на онзи тъп и грозен телохранител го хвърляше в такова безпокойство?

Влязоха в офиса и заключиха вратата на фоайето. Биано трепереше.

— Добре ли си? — попита Джон.

— Нищо ми няма — излъга Биано.

— Но защо е дошъл? — попита Виктория. — Никой, освен Дакота, не знае, че ще бъдем тук.

— Дакота не ни е предала — веднага възрази Биано.

— Откъде знаеш? Само защото още си влюбен в нея? Може да ти е сърдита.

— Не е Дакота — повтори Биано и този път гласът му беше гневен, раздразнен от адреналина, циркулиращ из тялото му. По тона му личеше, че въпросът за него е приключен. — А нещо друго.

— Някой трябва да му е казал — настоя Виктория. — Онзи тъпанар не е телепат. Нали съм взимала писмени показания от него. Нуждае се от указания, за да си обуе гащите.

— Дакота и Дъфи дори не знаят за тази сграда — тихо каза Биано. — Още не съм им казал, така че Тексако не го е научил от тях.

Логиката му беше неоспорима и той се зарадва, че затвори устата на Виктория.

— Може би е забелязал теб — обърна се той към Джон. — Излиза ли оттук? Разхожда ли се по улиците?

— Не. Пиколото на хотела ми донесе самолетните билети. Запазих местата чрез регистрацията.

— Проклетите билети! — възкликна Биано, извади ги от джоба си и се вторачи в тях, сякаш бяха предатели. — Джо е прегледал в компютъра за авиолиниите. Сега резервациите могат да се проверяват от града, където първоначално са направени. Ти си запазил билетите чрез регистрацията на „Станфорд Корт“. Джо е разбрал това и е изпратил Тексако. Регистрирал си се под името Бейтс и той те е проследил дотук.

— Но как са научили, че сме в Атлантик Сити? — попита Виктория.

— Не знам. Може би Томи се е досетил с кого се е сблъскал пред тоалетните в казиното. Или някой е познал мен… Нали бях звезда в онова шибано предаване за най-търсените.

— Трябва да намерим начин да се отървем от онзи тип — рече Джон. — Той ще дойде пак. Нямам време да се занимавам с него. Имам много работа.

— Мога да се обадя на Бейтс от Хог Крийк. Те ще му стъпят на врата, докато всичко свърши — предложи Биано.

— Онези селяни няма да дойдат тук. Те се придържат към магистралните измами. Пък и ще могат да долетят чак вдругиден.

— Ще им се обадим и ще намерим начин да се отървем от Тексако, докато дойдат тук.

Тримата крачеха из кабинета. Биано гризеше края на билетите и прехвърляше наум страниците на каталога си от измами. Имаше само един номер. Той се обърна и погледна Роджър.

— Налага се да бръкнем в джоба на онзи тъпанар, Роджър. Пак трябва да те продам, приятел. Знам, че ме мразиш, но нямаме друг избор.

Тъй като беше добряк и играч от отбора, териерът само излая и размаха опашка.