Мошеникът

Тексако знаеше, че ще спечели четирийсет и пет хиляди, когато продаде кучето на сивокосия задник, който пишеше статии за шибания клуб „Кучешка колиба“.

— Ако детето ми не умираше… — притисна го Биано. — Но предпочитам да се разделя с кучето, отколкото с дъщеричката си.

— Имаш право — презрително изсумтя Тексако. — Абсолютно си прав.

Двамата се приближиха до автомата и Тексако преброи парите, но не му ги даде. Върнаха се в бара. Виктория още четеше, а Джон седеше до изход 16 и чакаше самолета за Далас. Роджър бе привлякъл голяма тълпа. Три стюардеси го галеха и чешеха по ушите. Биано отвори портфейла си и извади удостоверение от клуб „Кучешка колиба“.

— Това е доказателство за произхода му — каза той, връчвайки фотокопието без никаква стойност на Тексако, който му даде парите. Биано му подаде и каишката и целуна Роджър за сбогом. — Прощавай, стари приятелю. Съжалявам, но вероятно спасяваш живота на Синди. Името му е сър Антъни Аквитански. Обича „Педигрий Дог Чоу“, говеждо с черен дроб и пилешко. Купувам му кучешки бисквити и бонбони, ако слуша.

— Добре, добре — припряно рече Тексако и излезе от бара.

Роджър припкаше след него. Кучето беше добре обучено. Подръпнеше ли каишката, Тексако установяваше, че териерът го следва по петите.

Тръгна да търси мъжа с посивелите коси и с новите стотачки в куфарчето. Отиде право на изход 16, откъдето тръгваше полетът за Далас. Ала човекът не беше там и Тексако започна да се паникьосва. После повикаха пътниците за Маями. Виктория стана и мина през охраната, показа билета си и пусна чантата си за проверка. Сетне тръгна надолу към изхода. Биано я последва. Тексако ги гледаше, изпаднал в паника. След като минаха през охраната, Биано пъхна два пръста в устата си и изсвири на Роджър. Кучето хукна към него.

— О, не! — възкликна Тексако и дръпна каишката.

В същия миг разбра защо териерът се бе отскубнал толкова лесно. Нашийникът беше от картон. Роджър избяга, оставяйки Тексако втрещен с каишката и празния нашийник в ръце.

Териерът профуча покрай охраната и скочи в ръцете на Биано. Виктория и Биано хукнаха надолу по пътеката. Тексако Филипс се завтече след тях. Опита се да мине през охраната, но две ченгета го хванаха и задържаха. Онова, което последва, не беше приятна гледка. Бившият бейзболист замахна с месестата си лява ръка и повали едното ченге. Хукна по коридора, но група разгневени полицаи се втурнаха след него. Накрая го събориха на земята. Тексако ожесточено се съпротивляваше.

— Кучето ми! — крещеше той. — Той открадна шибаното ми куче!

Но ченгетата не го слушаха. Бяха твърде заети. Удряха и без това сплесканото му лице с палки и го ритаха в сбръчканите топки. Пръскаха го с парализиращ газ, докато изпразниха флаконите.

Преди да се качат на самолета, Биано и Виктория спряха и отвориха преносимата кучешка колиба с надпис „КУЧЕШКИ ОТДЕЛ НАРКОТИЦИ, АМЕРИКАНСКА МИТНИЦА“. Роджър влезе вътре и се настани в първа класа на самолета за Маями.

Биано преброи четири хиляди и петстотинте долара, които току-що бе отмъкнал от оправилия се към затвора Тексако Филипс. Сложи ги в плик, залепи го, написа „Джон Бейтс“ и повика стюардесата.

— Бихте ли извикали този господин? Помолете го да вземе това от билетното гише.

— Разбира се, господине.

След малко младата жена се върна и каза, че господин Бейтс е чакал отпред и му е предала плика.

— Каква беше онази врява там? — попита Биано. — Какво е направил човекът, когото полицията гонеше?

— Опита се да мине през охраната. Това е федерално престъпление. Явно имаше пистолет. Задължителната присъда за това е десет години. Мисля, че дълго няма да го виждаме.

— Нима? — престори се на изненадан Биано.

— Федералните власти гледат много сериозно на такова нещо — отговори стюардесата и отмина.

Виктория се усмихна.

— Потресена съм. С един камък два заека — ухили се тя.

Роджър махаше с опашка. Веселото тупкане по стените на кучешката колиба имаше ефекта на аплодисменти.

Десет минути по-късно самолетът пое по пистата.

Бяха се отървали от Тексако Филипс.

Беше време да включат в играта Томи Рина.

Четвърта част Включването на мишената в играта

„Някои лъжи са по-правдоподобни от истината.“

Циганска поговорка от анонимен автор

16. Клуб „Залива на сабите“

Законите на Бахамските острови изискваха Роджър да има инжекция против бяс и удостоверение от ветеринарната служба. Излязоха от летището и поеха по едно шосе с палми от двете страни. Кучето седеше на предната седалка на взетия под наем форд с климатична инсталация и страдаше от инжекцията, която току-що му бяха направили. На нашийника на териера имаше нова зелена пластмасова табелка, на която пишеше, че е прегледан от Министерството на земеделието и транспорта на Бахамските острови.