Мошеникът

Той взе тъмночервена боя и я доближи до оранжевата.

— Леко ръждиво, както ти каза — продължи да разсъждава той. — После ще използваме ръждиво медночервената боя за „пасището на лосове“ и за нашите годишни доклади.

Биано се обърна и за пръв я видя да му се усмихва широко. Усмивката озари лицето й и омекоти чертите. Виктория наистина беше красива. В този миг той видя каква е била като малко момиче, преди да надделеят амбициите.

— Точно така — съгласи се тя.

Биано отиде в предната част на магазина и показа двете бои на човека зад щанда. На табелката на ревера му пишеше „ГАРИ ХОБС, СОБСТВЕНИК И ОТДЕЛ ЖАЛБИ“.

— Трябват ми две хиляди литра от това и хиляда от тази — каза Биано. — И пръскачка, и компресори. Наскоро си купих ферма в Мерисвил и трябва да боядисам външните метални повърхности.

— Хубава поръчка — усмихна се Хобс, взе каталога и започна да го прелиства.

— Искам да знам каква отстъпка ще направите заради количеството — добави Биано и Хобс кимна. — Ще я взема след ден-два. Ще платя за транспорта. Може да намаля или да увелича малко поръчката. Зависи какво ще каже бояджията. Само искам да съм сигурен, че като дойда, ще имате необходимото количество. Ще платя капаро.

— Сега ще проверя в склада в Бейкърсфийлд — каза Хобс, вдигна слушалката и набра някакъв номер.

— Може ли да ползвам телефонния указател?

Гари Хобс му го подаде. Биано взе указателя и го занесе при Виктория.

— Пазиш ли още онази бележка?

Тя кимна и извади листчето от чантата си.

Биано намери „Бейтс“ в указателя за централна Калифорния. После съзря „Стивън Х.“ и записа номера му.

Хобс каза, че след ден боята ще бъде доставена в Сан Йоакин. Биано му даде хиляда долара капаро. В малкия склад в дъното на магазина избраха компресор и пръскачка с три резервоара. Взеха две кутии оранжева и една с червена боя и преди да тръгнат, Биано купи три листа с жълти самозалепващи букви, високи пет сантиметра, три листа с бели, по два сантиметра и половина и два зелени работни комбинезона.

Сложи в джоба си визитната картичка на Гари Хобс, приближи се до телефонния автомат на паркинга и се обади на Стивън Бейтс.

— Поправки на покриви — отговори момчешки глас.

Виктория не чуваше какво казват от другия край, но погледна с любопитство, когато Биано изсвири три ноти в слушалката и зачака. После я отдалечи от ухото си и Виктория чу, че му отговориха с други три ноти. Това беше някакъв таен код на разпознаване.

— Обажда се Биано Бейтс. С кого разговарям?

— Аз съм Лорънс Бейтс — гордо отговори момчето. — Хайде, кажете кой наистина се обажда?

— Чичо ти Биано.

— Кралят на измамниците? — със страхопочитание изрече момчето.

— Да, но не обичам това име, защото разлайва кучетата.

— Една минутка.

Биано чу как момчето вика баща си. След миг се обади мъжки глас.

— Тук е Стивън Бейтс. Кажете пак, кой се обажда?

— Биано Бейтс, Стив.

— Може ли отново да чуя нотите?

Биано пак ги изсвири.

— Негоднико! Преди три-четири седмици те видях по телевизията в списъка на най-търсените престъпници в Съединените щати.

— В нашата игра известността невинаги е благословия.

— Предполагам.

— Слушай, Стив, ще правя „пасище за лосове“ тук, в Модесто. Можеш ли да ми помогнеш?

— В Модесто не е лошо, но виждал ли си фермите край Оук Крест? Там е страхотно. Има много тръби над земята.

— Не съм бил там, но ще проверя. Може ли да поканя теб и семейството ти на вечеря днес?

— Разбира се. Ще бъде чест за нас.

— Къде бихте искали да отидем?

— До Кийтс има едно заведение на име „Ред Барн“. На магистрала 17. Какво ще кажеш?

— Около седем и трийсет, Стив. Търся предприемач по бояджийски услуги. Мислиш ли, че ще можеш да привлечеш някой от семейството?

— Досетих се, че може да поискаш това. През лятото сме тук цяла група. Десетина ще ти свършат ли работа?

— Да. Довечера ще сключим сделката.

— Ще бъде удоволствие за мен.

Биано затвори. Виктория изсвири трите ноти. Звучаха й познато. Сетне го погледна озадачена.

— Първите три ноти от „Приспивна песен“ на Брамс — каза Биано. — Той ми изсвири последните три.

— Тогава сега знам една семейна тайна.

— Само че сменяме мелодията всеки месец и трябва да знаеш в кое музикално издание да погледнеш, на коя страница и коя песен. Това е вариантът на кода, използван от шпионите през Първата световна война.

— И всеки месец всеки член на вашето семейство си купува музикалните издания и запаметява мелодията?

— По-добре е, отколкото да попаднеш в затвора, защото си се доверил на неподходящ човек.

— Ами ако си глух?

— Ние застрелваме глухите деца, които се родят в нашето семейство — отговори той. На изразителното му лице играеше усмивка.

— Идеално решение. Как не се сетих досега? — усмихна се тя.

Качиха се в колата и Биано намери град Оук Крест на картата, после излезе от паркинга и се отправи на изток.

Оук Крест беше красиво зелено градче. Ясното калифорнийско слънце грееше над тучната долина. Биано напълни белите си дробове с чист въздух.

— На какво ти мирише? — попита той.

Виктория пое дълбоко дъх и отговори:

— На люцерна.

— Не, там долу под люцерната… под почвата, дълбоко под еруптивните скали, в онази моноклинала?