Мошеникът

— Не си и наполовина корав колкото кучката, която нае — каза Томи.

Биано вече трепереше от страх и държеше пулсиращите си тестиси.

Дъфи се изправи и отново се опита да избяга, но Джими го хвана и го блъсна вътре в каютата. Томи направи крачка към него и прикова залитащия възрастен човек със съвършен удар с лявата ръка. Задъха се. Кокалчетата на пръстите му се подуха, но Томи беше доволен. Той живееше за мигове като този.

Десет минути по-късно Биано и Дъфи седяха завързани за металните столове.

Навън беше тъмно и Томи бе запалил двата стари абажура, които осветяваха всичко в зловещ жълтеникав нюанс. Той претърси яхтата, но не намери парите си. Откри само купчини чертежи на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“, с дати и подробни забележки. Бяха свързани с нещо на име стратиграфска моноклинала „Оук Крест“. На някои пишеше „биотермален извор“, на други — „базисен конгломерат“ или „базисен шистов сеизмичен шпур“. Имаше няколко рисунки с мастило и молив на нещо, което приличаше на географска карта на подземните петролни пластове в Оук Крест, близо до Модесто. На тях беше изобразена огромна сводеста площ. Това бяха сеизмични карти на неща, наречени „антиклинали“ и „моноклинали“. Някой бе вписал многословни бележки в белите полета. Томи прегледа няколко, сетне изгуби интерес. Там пишеше неща, за които не го беше грижа. Хвърли ги на масата. Искаше само да си прибере парите и да пролее малко кръв заради неприятностите си.

Биано отвори очи, когато Томи плисна чаша вода в лицето му. Слабините му още пулсираха, а лицето кървеше. Томи му бе разклатил няколко зъба. Дъфи беше почти в безсъзнание.

— Ох — изпъшка Биано, опитвайки се да дойде на себе си. — Нищо не виждам. Очилата ми. Вчера загубих контактните си лещи.

Томи намери очилата и грубо ги сложи на носа му. Мафиотът знаеше, че е заплаха и искаше този скапан учен да разбере добре с кого си има работа.

— Дай ми парите.

Томи придърпа един стол, обърна го с облегалката напред и го възседна, скръствайки ръце. В дясната държеше зигзауера.

— Мислиш ли, че това ще може да стане веднага? — попита той.

— Не са у мен… Кълна се — отговори Биано.

— Хей! Страдам от онова, което наричат социално заболяване. По-скоро е психическо разстройство, емоционална дисфункция. Проблемът ми е, че обичам да убивам. Това смущава някои хора. — Томи се усмихна зловещо и Биано се сви от ужас. — Лекарите казват, че е много сериозен недостатък на личността. Но аз не съм съгласен, защото така изучавам човешките същества. Знаеш ли, че убиването е заложено в човешката ДНК, също като желанието да караш спортни коли и да чукаш готини мацки?

Биано се прокашля.

— Всъщност още не е доказано със сигурност, че ДНК определя особеностите в поведението. ДНК се отнася само до маркерите на генетичния код на физическите характеристики — научно обясни Биано.

— Не се будалкай с мен, задник — предупреди го Томи. — Слушай сега. Никак няма да ми е трудно да отскоча до железарията, да купя една резачка и да ви накълцам на парчета. Няма дори да трепна, защото съм решил да не потискам вродените си инстинкти. Не изпитвам угризения на съвестта.

— Господин Рина, бих искал да ви кажа, че парите ви са у мен, но всъщност ги няма.

— Как така ги няма?

Томи допря пистолета до гърлото на Биано, сетне го плъзна до зъбите му.

— Добре, добре… Не че ги няма… Ами, те са…

Биано погледна Дъфи, който отчаяно изграчи:

— Не му казвай!

— Вие двамата определено подценявате онова, което става тук. Аз съм шибан психопат. Убиец! Клиничен случай. Няма майтап! Имам документ от психиатър. Оная ми работа се надървя, като правя такива неща.

— Използвахме парите, за да купим удостоверения за акции — изтърси Биано.

— Не! — изкрещя Дъфи.

Томи стана и ритна стола му. Дъфи се прекатури и удари главата си в пода.

— Той е възрастен човек — замоли Биано. — Престанете!

Томи се приближи до Биано и го удари три пъти по главата. Очилата му изхвърчаха. Този път едва не загуби съзнание. В мозъка му избухнаха фойерверки. Накрая успя да се съвземе и присви очи. На маймунското лице на Томи бе изписано грозно изражение на плътско удоволствие. Биано немощно вдигна ръка и посочи.

— В спалнята, под леглото. Има няколко разхлабени дъски… Вдигни ги. Там има една метална кутия.

— Не — изграчи Дъфи.

Томи направи знак на Джими, който безшумно отиде в спалното помещение и след няколко минути се върна с металната кутия.

— Ключът е на врата му — рече Биано.

Томи сграбчи верижката на Дъфи, откъсна ключа, отвори кутията и извади десет красиво написани удостоверения за акции на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Всяко беше на стойност хиляда дяла. Имаше и няколко цветни брошури на компанията. Папката, която съдържаше материалите, беше в ярък, бляскав, ръждивочервен цвят и шумно провъзгласяваше светлото бъдеще на компанията. В брошурата имаше цял раздел, който подробно описваше разработвания терен в Оук Крест и включваше снимки, правени от хеликоптер, на прясно боядисаните тръби и цистерни във фермата на Карл Харпър, както и официална фотография на Джон, под която пишеше Линуд Лейси, президент и изпълнителен директор.