Мошеникът

— Какво е това, по дяволите? — удивен изръмжа Томи. — Къде са мангизите ми?

Той хвърли брошурата и диплянките и прелисти удостоверенията.

— Удостоверения за акции. Използвахме парите, за да ги купим. Акцията върви по десет долара. Имаме сто хиляди, но не стигат. Не спечелихме достатъчно на зарове, за да поемем контролния пакет.

— Тъпи копелета! Изхарчили сте парите ми, за да купите петролни акции?

На Томи започна да му става ясно, че парите му са се изпарили и двамата мъже пред него, макар и учени, може да са пълни тъпанари.

Биано разгада погледа му и се залови за работа.

— Нищо не разбираш, нали? — възмути се той, започвайки играта. — Съвсем не ти е ясно. Няма и да го разбереш. Твърде сложно е за теб, защото си глупав.

Гневът на Томи избухна. През него премина психопатична ярост, която го завладя и заличи всяка разумна мисъл.

В същия миг Биано разбра, че е преиграл. В очите на мафиота блесна лудост. Насочи пистолета към Биано и инстинктивно дръпна ударника. В тези ужасни части от секундата Биано знаеше, че е мъртъв. Беше допуснал фатална грешка в преценката си. Не бе взел под внимание спотаената невменяемост на Томи, а уж винаги прочиташе мислите на мишените си и ги контролираше. Това беше умение, на което разчиташе. Изщракването на ударника отекна в каютата. Пръстът на Томи побеля, докато натискаше спусъка. Всичко свърши.

Тогава нещо скочи от дивана и връхлетя върху Томи. Роджър беше само десет килограма, но блъсна мафиота, повали го на пода и се вкопчи в гърлото му. Томи се надигна и хвана териера, който се бореше на живот и смърт. От раната потече кръв. Томи изтърва пистолета и се заклатушка из каютата, опитвайки се да откопчи Роджър от гърлото си. Кучето ръмжеше злобно и висеше на врата му като безвкусно индианско украшение. Най-после Томи вкопчи пръсти в гърлото на Роджър и на свой ред започна да го души. Териерът продължи да ръмжи, но губеше сили. Преди да изпадне в безсъзнание, Томи успя да се освободи от кучето и го хвърли настрана. Изкрещя гневно, грабна зигзауера и стреля по Роджър, който се бе съвзел и бягаше към задната врата. Първият куршум счупи един от прозорците и изсвистя някъде над блатистите води, но вторият уцели кучето в хълбока и го повали на земята. Териерът изквича от болка, но се добра до вратата и избяга на палубата. Томи хукна след него, но навън беше тъмно и не можа да го види.

Побеснял, той се върна в каютата и пъхна дулото на пистолета в устата на Биано.

— Онова шибано псе се опита да ме убие!

— Послушай! Акциите струват милиарди — изфъфли Биано, отчаяно опитвайки се да съсредоточи вниманието му върху играта.

— Така ли? Мухльовци! Как е възможно това нещо да струва милиарди?

Томи протегна ръка, взе удостоверенията от масата и извади пистолета от устата на Биано.

— Открихме най-големия петролен басейн в Северна Америка, по-голям и от онзи в Аляска. Всички онези чертежи го потвърждават. Доктор Сътън и аз сме единствените, които знаем къде се намира. Петролните залежи са доказани, но компанията, която ги експлоатира, „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ дори не знае, че съществуват. Затова изкупуваме акциите.

Безумният поглед в очите на Томи отстъпи на враждебна озадаченост.

— Петрол ли? — попита той. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Затваряй си устата! — извика Дъфи. — Не му казвай… Недей… Моля те. Цял живот чакам този момент.

Томи изръмжа. Вече губеше търпение — качество, с което не беше известен. Сграбчи Дъфи за сакото и го изправи заедно със стола. Джими и Уейд му се притекоха на помощ.

— Всички онези чертежи доказват, че в Оук Крест, Калифорния, се намират най-богатите неразкрити петролни залежи в Северна Америка — продължи Биано, — и никой, освен мен, доктор Сътън и Донован Мартин не знае за тях.

— Затова ли са онези неща?

Томи посочи купчината чертежи и рисунки на масата.

— Да, това са сеизмичните проучвания на доктор Сътън. Правени са през последните две години. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ държи правата върху собствеността в Оук Крест, но…

— Всичко издаваш, Дъглас — проплака Дъфи.

— Не можем да изхарчим парите, ако сме мъртви, Хари. Този човек ще ни убие — възрази Биано и се обърна към Томи, който с присвити очи разглеждаше сложните чертежи.

Дъфи поклати глава, а Биано пристъпи към същността на въпроса.

— Той е доктор по физика, а аз — доктор по геология. И двамата бяхме наети от „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ да изследваме предполагаемата стратиграфска моноклинала край Модесто, на сто и петдесет километра на северозапад оттук. Но всъщност никой не мислеше, че там ще има петрол.

— Страти какво? — попита Томи. Малограмажният му мисловен орган се напрегна в мъчително усилие.