Мошеникът

— Какво се случи, миличък? — попита тя, докато намокряше с вода една хавлия.

Внимателно почисти задницата му и прегледа раната. На десния хълбок имаше дълбока гънка. Териерът спря да скимти и неочаквано я близна по лицето.

Групата излезе от яхтата и тръгна по разнебитения пристан. Джими Фрийз държеше Биано, Уейд Съмърланд — Дъфи, а Томи ги пазеше в гръб. Беше намерил аптечката и бе превързал раната на гърлото си. Правеше големи крачки, за да не изостава от двамата едри мъже. Приближиха се до лимузината и се качиха.

Биано видя Дакота и стомахът му се сви. Тя беше зверски пребита. Седеше на задната седалка, отпуснала глава назад и едва гледаше.

— Някакво псе мина оттук — рече Кийт. — Част от задника му липсваше.

— Дано да пукне. Давай — излая Томи.

Кийт включи на скорост и потегли.

— Добре ли си? — обърна се Биано към Дакота.

Тя кимна, но не каза нищо.

Томи даде лист хартия на Джими Фрийз.

— Отиди на този адрес. Там има една обслужваща компания на име… Как беше?

— „Сондажна платформа Западен бряг“ — отговори Биано и потърси с поглед Роджър.

Знаеше, че щеше да е мъртъв, ако малкият териер не бе нападнал Томи. Видя кръв по асфалта, където Роджър бе паднал, и се замоли да е жив. Сетне погледна Дакота и се замисли върху положението, в което се намираха. Съзнаваше, че от него зависи дали ще оцелеят. Трябваше да се съсредоточи.

Планът вървеше добре. Томи изглежда налапа въдицата, но участниците в една добре организирана измама не трябваше да бъдат бити. Той отново погледна Дакота. Цветът на лицето й никак не му хареса.

Виктория се опита да окаже първа помощ на Роджър. Превърза го, за да спре кървенето и внимателно го пренесе на канапето.

— Ще те заведа на ветеринарен лекар, веднага щом мога — каза тя, макар да знаеше, че трябва да следва Биано и Дъфи.

Не беше сигурна дали вторият изстрел не бе засегнал някой от двамата. Не биваше да забравя и Дакота. Виктория беше разтревожена от начина, по който звучеше гласът й.

После бе видяла Томи и двамата огромни телохранители да водят Дъфи и Биано. Грабна фотоапарата и го фокусира върху тях. Направи три ясни снимки. На едната Биано се обърна към обектива, усмихна се и сложи ръка на раменете на Томи. Виктория щракна, преди дребният мафиот да блъсне ръката му.

Докато лимузината излизаше от паркинга, Виктория включи мотора и пое след тях с угасени фарове. Не знаеше какво да прави. Нещата не ставаха точно както Биано ги бе описал.

Лимузината зави и се отправи на северозапад, към Модесто.

Виктория Харт, която навремето беше най-организираната ученичка и никога не предприемаше важен ход, преди да го планира и обмисли внимателно, сега сляпо следваше черния линкълн. Знаеше, че няма възможност да планира нищо. Сърцето й биеше лудешки, докато отчаяно държеше волана. Реши, че този път трябва да се носи по течението.

23. „Сондажна платформа Западен бряг“

Офисът на „Сондажна платформа Западен бряг“ се намираше в един район със складове в градчето Ливингстън, на около четирийсет километра югоизточно от Модесто. Табелата на ламаринената сграда беше прясно боядисана и изобразяваше сонда, от която блика петрол. В двора имаше макари с кабел и използвани части. Лампата на покрива осветяваше оградения паркинг. Лимузината влезе вътре и спря. Беше 22:15.

Биано погледна Дакота, която бе затворила очи и дишаше тежко. Главата й беше клюмнала назад, а лицето й — бледо.

— Трябва да я закараме в болница — каза той.

Томи замислено се вторачи в Дакота, сетне попита:

— Защо?

— Тя изглежда ужасно. Има й нещо.

— Говорим за същата кучка, която сипа нещо в питието ми, за да припадна, така че да оберете казиното ми и да ядосате брат ми толкова много, че да започне да псува?

— Трябва да я прегледат — настоя Биано.

— Хей, Дъглас, ти поръча шибаната музика и сега ще трябва да играеш. Хайде, да вървим да видим онзи задник.

Той сграбчи Биано и го избута от колата. Дакота отвори очи. Биано не хареса онова, което видя в тях.

В лимузината останаха само Кийт и Дакота.

Биано потропа на страничната врата на склада.

— Донован, аз съм. Доктор Кларк и доктор Сътън.

След миг вратата се открехна и на прага застана Стив Бейтс. Беше облечен в стари работни дрехи с инициали СПЗБ на джоба. Бършеше ръце в мазен парцал и предпазливо надничаше през процепа.

— Доктор Кларк, доктор Сътън — поздрави ги той и кимна, после очите му се стрелнаха към Томи и двете грамади зад него. — Кои са тези хора?

Томи мина пред Биано и тикна автоматичния си пистолет в лицето на Стив.

— Аз съм новият ти партньор.

Стивън погледна дулото на деветмилиметровия пистолет и с усилие преглътна, а на загорялото му от слънцето лице се изписа страх.

— Влизай вътре. Няма да правим съвещание на акционерите на улицата. Хайде.

Томи блъсна вътре Биано и Дъфи. Джими Фрийз и Уейд Съмърланд влязоха последни и затвориха вратата.