Мошеникът

Биано погледна с надежда Стив. Той въздъхна и се приближи до един малък сейф, коленичи и набра комбинацията. Отвори вратата и извади няколко дълги метални кутии. Всяка имаше стъклено прозорче. Вдигна ги една по една към светлината и преди да намери онова, което търсеше, прочете надписите.

— Какво е това, да го еба? — попита Томи.

— Мостри — обясни Биано. — Погледни. Тази е взета от петстотин километра дълбочина. От кафявия оттенък се вижда, че петролната шиста вече се обезцветява. Това означава, че порестата повърхност на най-горния пласт е абсорбирала петрола от моноклиналата. Затова мисля, че залежите възлизат на много повече от половин милиард барела.

Томи взе мострата и я пъхна в джоба си.

— Не може да я взимаш — разтревожен възрази Биано. — Това е част от сондажната документация, която може би трябва да предадем на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“.

— Хей, задник, не разбра ли кой командва парада? Ще си намеря геолог и ще проверя всичко. Да не мислиш, че съм тъпанар?

Биано и Стив нервно се спогледаха.

— Добре. Да кажем, че засега съм заинтересуван — добави Томи, — затова да отидем да видим залежите.

Виктория ги проследи до склада в Ливингстън и видя, че в лимузината останаха само Дакота и телохранителят. Отиде в задната част на караваната и извади ластичната рокля, с която се бе издокарала за измамата в бижутерския магазин. Грабна обувките с високи платформи и започна да се преоблича.

Знаеше, че ако смята да спаси Дакота, трябва да намери начин да обезвреди горилата. Реши, че сексапилната рокля ще й даде известно предимство. Спомни си за един уличен бандит от Трентън, когото бе съдила преди няколко години. Шейсеткилограмовият нещастник всъщност събираше дългове за един лихвар. Беше вкарал в болницата стотици длъжници, използвайки прост номер. Слагаше си кожени ръкавици, а в дланта отвътре скриваше плоско парче тежък метал. Обездвижваше жертвите си с един-единствен удар по слепоочието. Съдебномедицинският експерт даде показания, че дори шейсеткилограмов човек лесно може да спука капилярите на средното ухо, изваждайки от равновесие жертвата.

Виктория претърси караваната и в едно от чекмеджетата намери бяла ръкавица за голф. Сложи я на дясната си ръка. Беше й малко голяма, но все пак ставаше. Отново претърси шкафовете и откри кутия с инструменти. Вътре имаше метална пила, дълга десет сантиметра и широка сантиметър и половина. Тежеше почти един килограм. Виктория я мушна в ръкавицата. Надяваше се, че телохранителят няма да е в лимузината и няма да се наложи да използва пилата. Навремето тя беше юношески шампион по тенис в щата и форхендът й беше страховит, но досега не беше удряла човек. Прокурорският й начин на мислене я предупреди, че това ще бъде криминално нападение и нанасяне на побой. После си спомни треперещия глас на Дакота, забрави всички мисли, грабна чантата си и слезе от караваната. Забърза по улицата и стигна до оградата около склада. Видя, че главорезът е оставил отворена предната врата на лимузината, за да се проветрява, а кракът му висеше навън и потропваше в такт с музиката от радиото.

— Хей! — извика тя.

След секунда Кийт подаде глава и я видя.

— Здрасти — усмихна се той, слезе от лимузината и тръгна към нея.

— Колата ми се повреди. Трябва ми телефон… Може ли да използвам вашия? Ще си платя.

Кийт огледа високите й обувки и микроскопичната рокля, разголваща привлекателните й крака и ухилен се приближи до нея.

— Много си готина, за да се разхождаш сама.

Усети, че се надърви. Близостта на Дакота вече бе разпалила въображението му, но знаеше, че ако я докосне, преди Томи да е разрешил, ще бъде мъртъв. Това момиче обаче беше нещо друго.

— Вратата е ей там. Ела, ще те заведа — предложи Кийт.

Тя го последва и той отвори портите.

— Не мога да ти позволя да използваш телефона в колата — каза той, — но ти и без това нямаш такова намерение, нали?

— Колата ми се повреди — настоя Виктория, като го преценяваше.

Главорезът беше огромен, най-малко метър и деветдесет и тежеше над сто и трийсет килограма. Тя се зачуди дали дребният трентънски бандит бе използвал желязото в ръкавицата срещу планинска мечка гризли, какъвто беше този тип, извисяващ се над нея.

— Хайде да се позабавляваме — каза той, хвана я за рамене с двете си ръце и започна грубо да я опипва.

— По-спокойно, миличък.

Без да разсъждава, Виктория замахна с дясната си ръка и му нанесе силен удар. Пилата се стовари върху дясното ухо на Кийт. Той изрева, политна назад и се свлече на колене. Виктория отстъпи ужасена. После мина покрай него и се втурна към лимузината, спирайки за миг, за да изхлузи обувките си. Протегна ръка, отвори задната врата и видя Дакота, която изглеждаше ужасно. Подутото й наранено лице бе покрито с тънък слой пот.

— Господи — промълви Виктория. — Какво са направили с теб? Можеш ли да вървиш?

— Не знам. Издърпай ме навън.

Виктория я изтегли от колата, после я прегърна, за да я придържа. Минаха покрай Кийт, който се мъчеше да стане. Беше зашеметен от удара и не ги видя.

— Никога не бях удряла човек — каза Виктория.

— Все някога трябваше да го направиш.