Мошеникът

Стив старателно бе обзавел вътрешността на склада. Бе наел сградата и всичко останало. Две от големите водни помпи, които се използваха за селскостопанско напояване, бяха качени на подвижни платформи в средата на пода. Приличаха на петролни сонди и можеха да заблудят обикновения непосветен човек. Стив беше подсилил измамата, като им бе сложил табелки „ПЕТРОЛНА ПОМПА В“ и „ПЕТРОЛНА ПОМПА К“. Наоколо бяха разпръснати кабели. Всичко беше взето под наем за две седмици от компанията за оборудване на ферми, която се намираше през две пресечки.

— Какво е това, по дяволите? — попита Стив Бейтс, гледайки пистолета в ръката на Томи.

— Ти не задаваш въпросите, тъпако, а отговаряш. Искам да чуя за онези петролни залежи, които си открил в Оук Крест.

Стивън Бейтс тревожно погледна Биано, сетне Томи, и заеквайки отговори:

— Няма никакви петролни залежи. Там има само няколко сухи дупки. И на мен ми се иска да бяхме попаднали на нещо, за бога.

— Зарежи тази работа, Донован — намеси се Биано. — Той видя чертежите и сеизмичните снимки. Разказахме му всичко.

— Казали сте му?

Обидата от извършеното предателство в гласа на Стив прозвуча съвсем искрено.

— Да не говорим за това, Донован. Факт е, че ни трябват още пари. Не можем да контролираме това нещо само с хиляда дяла. Нямаме време — каза Биано и нагласи очилата на носа си.

Стив го погледна, сетне очите му се плъзнаха към Томи.

— Не знам за какво говориш — заяви той, но в гласа му се долови колебание.

— Тогава аз ще те светна — рече Томи. — Искам да видя онези залежи в Оук Крест и вие, смотаняци, ще ме заведете там още тази вечер. Колко километра има дотам?

— Около час — отговори Биано.

— Доктор Кларк — каза Стив, — това трябваше да бъде абсолютна тайна. Как си могъл да им кажеш?

— Нямах друг избор. Той ни проследи от „Залива на сабите“. Разбра всичко. Намери удостоверенията за акциите. Освен това мисля, че трябва да го вземем за партньор. По-добре да му позволим да участва. Повярвай, и без това няма да можем да изкупим контролния пакет.

Томи гневно погледна Биано.

— Още не съм се включил в нищо, нещастнико. Проучвам фактите и се опитвам да си върна милиона. Дотук предизвикахте само лек интерес. Ако през следващите няколко часа не получа достатъчно информация, ще продам удостоверенията и ще си върна парите, а вие ще сте по-мъртви и от камък. — Той дръпна ударника и насочи пистолета към Стив. — Ясен ли съм? Започвай да говориш.

— Акциите на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ падат. Купихме ги за десет, а вече са по осем долара. Носи се слух, че компанията не е в състояние да плаща вноските си в банката. Приходите им са твърде малки. Неколцина големи акционери свикват съвещание в Сан Франциско, в главното управление. Искат да ликвидират компанията. Вече се е разчуло, че има неприятности. Дори да продадеш тези десет хиляди дяла, няма да получиш повече от седемстотин и петдесет хиляди долара.

Очите на Томи обходиха склада.

— С тези боклуци ли пробивате кладенци?

— Да — отговори Стивън Бейтс. — Тези са малки. Използват се за наклонени или насочени дупки. Но щом попаднем на петрол или газ, пускаме другите.

Той взе измервателния уред, който беше прикрепен към гумения маркуч, взет под наем. Уредът всъщност беше част от регулатор за въздушен поток.

Томи го грабна от ръката му и го огледа.

— Какво е това, по дяволите?

— Измерва потока. Използваме го, за да определим скоростта на течността. Има най-различни — с турбини, електромагнитни… зависи какво се опитваш да измериш.

Стив говореше и гледаше пистолета в ръката му.

— Тези тъпотии не ме интересуват. Колко петрол има там?

— Трудно е да се каже. Доктор Кларк смята, че залежите са големи. Аз съм по-умерен в преценките си.

— Например?

— Около половин милиард барела или повече… а може би много повече.

— Размерите на стратиграфската моноклинала са огромни — намеси се Биано. — Покриват почти две хиляди и петстотин декара. Единствената причина, поради която я подминахме преди десет месеца, беше, че първоначалните ни сеизмични проучвания определиха погрешно мястото. Разминахме се с осемстотин метра. Залежите, които търсим, са всъщност малко по̀ на запад от участъка, където извършвахме сондажите, но чрез наклонено сондиране проникнахме в главната моноклинала.

Биано беше толкова развълнуван, че очите му блестяха. Вярваше в измамата си и внушаваше убедеността си и на мишената.

— Казвате, че ви трябват още пари, за да контролирате компанията. Колко? — попита Томи, гризейки стръвта.

— Доскоро бяха десет милиона, но с падането на цената на акциите мисля, че ще поемем контрола за шест-седем — отговори Биано. — При положение, че борсата не замрази цената заради лудешките й скокове.

— Пет милиона плюс моя милион, който вече сте инвестирали?

— Толкова би трябвало да свършат работа — каза Стивън Бейтс.

Правилото беше никога да не позволяваш на мишената да обмисля дълго предложението.

— Откъде да знам, че всичко е както трябва? — попита Томи, присвивайки очи.