Мошеникът

— Когато разработваш залежи — обясни Биано, — има опасност от взрив или от пробив на силна струя и Федералната комисия по регулиране на енергията не иска милиони литри да се изливат на земята поради екологични причини. Затова те карат предварително да инсталираш събирателна станция, за да контролираш потока от петрол или природен газ. Тази събирателна станция е съвкупността от тръби и цистерни като онези, които виждаш. Така, ако попаднеш на кладенец, механизмът вече е готов да изпомпва петрола и да го излива в цистерни, където да се съхранява и анализира.

Биано се усмихна на Томи, после махна очилата и ги избърса с вратовръзката си, както би направил всеки истински учен по време на академичен размисъл. Нагласи ги и взе брошурата.

— Нека да ти покажа залежите на картата — продължи той и отвори на чертежа на фермата. — Очертанията на кладенеца са тук. Той е хоризонтален, с наклон четирийсет и пет градуса. Използваме наклонена сонда и подземен резервоар с клапани.

Биано беше в стихията си и се движеше в свободна орбита около планетата си от глупости.

Томи беше объркан, но това нямаше значение, защото вярваше на всяка дума.

— Покажи ми кладенеца, в който сте пуснали сондата — каза той.

— Това е лудост — измърмори Дъфи.

— Престани, Сътън — рече Биано. — Господин Рина има парите, които са ни необходими. Щяхме да се опитаме да откраднем повече от Лас Вегас. Но там има засилена охрана и сигурно щяха да ни арестуват. Идеята да отидем в „Залива на сабите“ беше твоя, защото казиното е по-малко, а охраната — малобройна. Освен това борсата ще затвори „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ всеки момент. Това е най-добрият ни и последен шанс. Господин Рина може да ни помогне. Той ще даде парите, ще изкупим контролния пакет, ще изплатим дълговете на компанията и борсата, и банката ще се разкарат. Ще станем богати.

Дъфи изръмжа, но престана да се оплаква.

Биано показа на Уейд Съмърланд къде да завие. Стори му се странно, че Уейд не каза нито дума, когато оставиха брат му с разкъсано ухо.

— Кладенецът е ей там — каза Биано, когато слязоха от лимузината и тръгнаха надолу по пътя.

Биано разтвори храстите, които бяха отрязани и прикрепени към чували с пясък, за да скрият отвора на кладенеца. Под тях имаше дупка, затворена с метален капак с надпис ФКГП. От кладенеца излизаше малка тръба с диаметър осем сантиметра, прекосяваше нивата и се пресичаше с една от по-големите ръждивочервени тръби.

— Отвори го — заповяда Томи.

— Дълбочината е пет километра и половина — изхленчи Биано. — Няма да видиш нищо.

— Не те питам. Отвори!

— Донован, човекът явно обича да гледа дупки в земята — обърна се Биано към Стивън Бейтс, който дълбоко въздъхна, за да покаже възмущението си.

— Досаждам ли ти, дрисльо? Защото ако е така, мога да ти уредя няколко минути незабравим екшън — изсумтя Томи.

Биано бързо отстъпи назад, а Стив извади гаечен ключ от работния си колан и започна да отвинтва капака.

— Господин Рина — рече Биано, — аз съм геолог. Петнайсет години съм работил със сателитни снимки и с анализи на пясък. Издигнах се до ръководител на обект. Занимавам се със скални въглеводороди. Часове наред наблюдавам сложни органични молекули в лабораторията.

— Не искам да слушам шибаната ти биография — прекъсна го Томи.

— Но вие… непрекъснато ме заплашвате. Аз не съм смел човек. Не се правя на герой. Интересувам се от тези залежи предимно в геологичен аспект и ако изкарам малко пари, е, това ще бъде чудесно. Опитвам се да ви кажа, че гледам на вас като на истински спасител в случая, но вие продължавате да размахвате пистолет и да ме заплашвате, сякаш съм долен престъпник, който всеки момент ще се нахвърли върху вас. Аз не представлявам физическа заплаха и никога през живота си не съм се бил. Затова, моля ви, нека да престанем да се държим като деца.

Томи обичаше да му се подмазват и се усмихна на този концерт от раболепни молби. Не отговори, но след няколко минути прибра оръжието.

— Ето, отворих го — каза Стив и отмести тежката плоча.

Томи погледна надолу в циментираната дупка. Извади от джоба си четвърт цент и го пусна, очаквайки да издрънчи на дъното. Тъй като дупката беше само шест метра, Биано трябваше да се закашля силно в подходящия момент, за да предотврати и най-малката вероятност Томи да чуе издрънчаването на монетата.

— По-добре да се махаме оттук — предупреди Биано.

— Значи тук сте намерили петрола, а? — попита Томи, без да му обръща внимание.

— Да — отговори Стивън Бейтс. — Изпомпахме седемдесет хиляди литра, за да докажем наличието на залежите. Извадихме го през тази малка дупка.

— Е, и къде е петролът? — настоя Томи. — Казахте, че не можете да го оставите да се излива на земята… затова трябва да сте направили нещо с него. Къде е?

— Ей там — отговори Биано и посочи голямата цистерна, на която гордо се открояваха белите инициали на компанията.

— Там има седемдесет хиляди литра? — попита Томи, присвивайки очи на лунната светлина.

— Точно така. Предполага се, че резервоарът е празен и никой не го проверява — каза Биано. — Трябваше да складираме някъде петрола.

— Да отидем да видим.