— Това е гънка в естествените скални пластове в земната кора — обясни Биано. — Създава подземни пещери, където се натрупва петрол. Всички големи петролни залежи са резултат от стратиграфски моноклинали. Разбира се, трябва да съществува подходящо геологично наслояване. Ние търсим скални формации от палеозойската ера. После извършваме така наречения триизмерен сеизмичен сондаж. Малко е сложно за обяснение, но основното е, че сеизмичният шпур се прави, като се пробие дупка в земята и се напълни с взривни материали. Звукът от експлозията преминава през скалите. Ние го проследяваме с чувствителни геослушалки, свързани със сеизмичния ни компютър. Звуковите вълни рикошират от различните по вид скални въглеводороди и ни казват какво е естеството на скалата и на пясъчния пласт под повърхността на земната кора. После чертаем графики. Хари е сеизмичен оператор, физик. С помощта на геослушалките той прави сеизмична графика на плътността на въглеводородите, за да намери зони със свръхсилно напрежение и сетне тълкува шупливостта на скалата.
— Какви ги бръщолевиш, по дяволите? — ядоса се Томи, на който всичко това му дойде твърде много.
— Важното е, че стоим върху най-големите неразкрити петролни залежи вероятно в целия свят. Може да струват между два и пет милиарда на година в ППР.
Томи го хвана за ръката.
— Говори така, че да те разбирам, учена главо.
— ППР означава Повишена петролна възвръщаемост. Това е усъвършенствана система от помпи — побърза с обясненията Биано.
— Значи откраднахте мангизите ми, за да изкупите акциите на онази шибана петролна компания?
— Но не взехме достатъчно пари. Трябват ни още от три до пет милиона. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ не знаят, че петролът е там долу, защото след като го открихме, не им казахме. Ако разберат, няма да има сума, която да може да купи тази компания, защото ще струва милиарди. Това все още е наша тайна, тъй като се споразумяхме с обслужващата компания, която извършваше сондирането, и те обещаха да си траят.
— По-бавно, да ти го начукам!
— Виж какво, много е просто. Петролната компания, за която работим, „Фентрис Каунти Газ и Петрол“, харчи милиони за разкриване на нови кладенци. Изпращат хора като Хари и мен из цял свят. Ние един вид осъществяваме проектите. Ако намерим стратиграфска моноклинала в подходящ скален пласт от палеозойската ера, ние правим сеизмично сондиране и уведомяваме компанията, после те пръскат луди пари, за да разработят потенциалните залежи и инсталират тръби и цистерни. Наемат независима компания за услуги, която да докаже залежите. Пускат сонда в очертания кладенец, за да видят какво има там. „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ наеха „Сондажна платформа Западен бряг“, която направи дупки в Оук Крест. Мострите са много обещаващи. Доктор Сътън и аз разбрахме, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ не плаща на „Сондажна платформа Западен бряг“ за извършената работа. Оплаках се на шефа ми и те ме уволниха. Отначало това ми се стори много странно, защото аз ръководех операцията там. Тогава не знаех, че „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ е фалирала. Затова ме уволниха. Събрахме се с Донован Мартин, собственика на обслужващата компания и се споразумяхме сами да докажем залежите. И го направихме. Огромно е! „Фентрис Каунти Газ и Петрол“ имат огромни финансови неприятности. Не знаят, че сме доказали залежите. Бизнесът им не върви и акциите им падат. Ние се опитваме да изкупим контролния пакет, преди банката да ги е обявила в несъстоятелност…
Томи вдигна ръка, за да го накара да млъкне.
— И вие двамата дойдохте в моето казино на Бахамските острови и откраднахте пари, използвайки фалшиви зарове, за да купите онази петролна компания?
— Идеята беше негова — каза Биано, поглеждайки Дъфи. — Хари е истински фокусник. Той откри целофановия газ. Каза, че можем да го направим, но не успяхме да вземем достатъчно пари от казиното.
— Как да повярвам на всичко това? — попита Томи с известно просветление в очите.
— Имаме мостри от петрола. Те са в складовете на обслужващата компания. При собственика, Донован Мартин.
Томи взе удостоверенията за акциите и лъскавите брошури. Събра сеизмичните чертежи и рисунките и заяви:
— Да отидем да видим. Ако всичко това е истина… имате нов партньор.
22.
По течението
Виктория се криеше на предната седалка на синьо-бялата каравана на Биано, оставена в дъното на паркинга на яхтклуб „Мъд Флат“ във Фресно. На коленете си държеше чисто нов фотоапарат „Никон“ със силен обектив, а на таблото имаше брой от днешния „Фресно Хералд“, както я бе инструктирал Биано. Седеше там от два часа и мислеше за последните няколко дни.