Мошеникът

Още в началото на разговора Бузини се бе отдалечил в другия ъгъл на кабинета. Не искаше да слуша размяната на реплики. Мразеше да чува как Томи се моли, защото после щеше да си го изкара от него. Но нямаше как да излезе от стаята.

— Какво ме зяпаш? — изръмжа Томи.

— Нищо… Аз…

— Искаш ли малко от тази неприятност? Мога да те включа, задник такъв. Как си допуснал онези типове да те измамят? Защо си махнал тавана? Да не си сляп?

— Аз… Не съм…

— Бил си там и си гледал как ни одират кожата — изкрещя Томи. Лицето му се зачерви. Зачуди се дали да не грабне нещо и да размаже управителя. — И така, къде е оная кучка Дакота, която ме упои?

Всъщност мислеше, че тя участва в номера и отдавна е изчезнала.

— Не знам…

— Нищо не знаеш, нали?

Томи кипеше. Главата му пулсираше. Имаше киселини. Искаше му се да си го изкара на някого. Само така можеше да се почувства добре.

— Ще отида до вилата да се преоблека. Изпрати ми нещо за ядене. В стомаха ми сякаш има пирани. Да ми донесат кисело мляко или нещо подобно.

Томи тръгна към вратата, но на прага рязко се обърна и хвана Бузини неподготвен.

— Не можеш да се съсредоточаваш върху бизнеса, скапаняк такъв. Правиш едни и същи грешки. Ти трябва да взимаш решенията, а не непрекъснато да търчиш при мен и да ме питаш какво да правиш. За какво ти плащам?

— Съжалявам.

— Трябва да съжаляваш! На една крачка от смъртта си. По-добре измисли как да оправиш нещата — изръмжа Томи и излезе от кабинета, като си мислеше колко хубаво би било да разбие с чук шибаната глава на самодоволния Бузини.

На път за вилата Томи мина през вътрешния двор и тръгна по каменната пътечка покрай басейна. Беше извърнал лице от слънцето, защото ярката светлина пронизваше очите и мозъка му като игла за акупунктура. Сетне видя нещо, от което се втрещи. Фантастичната богиня от предишната нощ излизаше от басейна. Беше само по бикини. Седна на шезлонга и затвори очи. От съвършената й кожа и мокрите коси капеше вода. Томи не можеше да повярва, че тя още е тук. Бе дошла в клуба със стареца и племенника му. Той предположи, че го е напила и се е чукала с него, за да го извади от играта. Беше сигурен, че Дакота участва в измамата, затова какво, по дяволите, правеше тук? Томи забърза към вилата на брат си и се обади на Бузини.

— Хей, мухльо, има нещо, с което можеш да започнеш, за да спасиш работата си. Оная курва е при басейна. Доведи я във вилата.

— Добре.

— И гледай да не предизвикаш трета световна война. Може да се наложи да я премахна, затова не прави панаири пред хората там. Ясно ли е?

— Да.

Гласът на Бузини трепереше.

Какво означава това, че Томи може да я премахне? Бузини беше управител на казино, а не главорез. Бе завършил хотелиерство. Щеше ли сега да се забърка в убийство? „Как можах да попадна тук?“, запита се той.

Томи крачеше из луксозната вила. В дневната имаше роял, а пред прозореца на спалнята — частен плаж. Джо контролираше обзавеждането и бе накарал да сложат красивите пейзажи с маслени бои в стъкло и херметически затворени рамки, за да не бъдат съсипани от океанския въздух и влагата. Имаше и няколко безценни съкровища на изкуството на ацтеките, които Джо бе колекционирал и наредил на шкафчетата. После просмуканият с алкохол мозък на Томи престана да се разсейва и се сети за Калиопа. Трябваше да я разкара оттам. Бързо се вмъкна в спалнята и я намери заспала на двойното легло. Дръпна я за косите.

— Какво правиш? — изписка тя. — Къде беше, по дяволите?

Той я удари с юмрук по устата. Томи обичаше да бие.

Тя падна върху възглавниците. От устата й потече кръв.

— Не задавай въпроси — бавно изрече той и доближи лице до нея.

— Съжалявам — каза Калиопа, гледайки в изпълнените му с омраза и гняв очи.

— Разкарай се оттук. Върнеш ли се преди да е станало следобед, ще завършиш по-зле и от босненска съпруга.

Тя се измъкна от леглото и изтича навън.

И Томи зачака. След няколко минути чу, че някой разговаря на портата.

— Не… Не. Това е за най-добрите ни клиенти. Подарък от хотела. Държа бутилките в хладилника тук — обясняваше Бузини.

После вратата се отвори и в стаята влезе Дакота. Беше боса и си бе сложила къса фланелка. Косите й още бяха мокри.

— Здравей — извика Томи. — Помниш ли ме?

— Томи — усмихна се тя. — Мислех, че още спиш.

— Ела тук, кукличке — зловещо се ухили той.

Дакота тръгна към него и когато се приближи на няколко крачки, Томи замахна. Уцели я в скулата. Ударът завъртя главата й настрана и я запрати към стената. В този миг Томи приличаше на горила. Арнолд Бузини хлъцна от ужас. После мафиотът хвана Дакота за косите и я удари още няколко пъти — в стомаха, където усети, че нещо се скъса, и в главата. Част от зъбите й изхвърчаха и се пръснаха на килима. Тя се строполи по гръб на пода. Отначало лежеше неподвижна, сетне опита да се надигне на лакти. Усмихна му се с разкървавената си уста и прошепна:

— Това ли е най-доброто, на което си способен?

Томи я сграбчи за китките и я дръпна да стане. Краката й се огъваха, но щом се изправи, Дакота вдигна коляно към слабините му. Но той я изпревари и я ритна в корема. Тя се свлече на пода и се сви на килима.