Мошеникът

— Епилептик е. Не иска да вземе лекарството си. Казва, че му носело нещастие — отговори Биано.

— Господине, трябва да изпиете лекарството си — рече Бузини.

— Я си го начукай — сопна му се Дъфи. — Хайде, осмичке, ела при тати.

Хвърли заровете и пак спечели.

Пред Дъфи вече имаше чипове за над половин милион долара.

— Провери ги — заповяда Бузини и Зигман грабна заровете от масата.

Първо ги прегледа на ултравиолетова светлина, сетне ги пусна в чашата. Заровете не се претърколиха.

— Дайте тук печелившите зарове — извика Дъфи.

Цялото му тяло се тресеше. Изглеждаше много болен.

Главата му клюмаше и той губеше контрол върху конвулсивно потрепващата си ръка.

— Господине, мисля, че трябва да отидете на лекар — каза Бузини.

— Печеля, затова се хиля. Не мога да спра. Късметът е на моя страна.

Арнолд Бузини погледна купчината златисти чипове. Още едно залагане и казиното щеше да излезе на червено. Съзнаваше, че това е логика на губещ, но не знаеше какво да направи.

— Свържи ме с Томи — каза той на Люк.

Не искаше смяната му да приключи с половин милион долара загуба. Томи Рина трябваше да измисли нещо.

Зигман погледна часовника си и каза:

— Три и четирийсет и пет е.

— На масата има половин милион долара. Обади му се. Томи трябва да знае.

Люк започна да набира номера. Всички чакаха.

— Какво става? Хайде да продължаваме. Какъв е проблемът? — кресна Дъфи.

Думите му оживиха останалите клиенти, повечето от които вече залагаха и печелеха с него.

— Кой се обажда, по дяволите? — попита съненият глас на Калиопа, която спеше в голямата частна вила на фамилията Рина.

— Люк от казиното. Трябва да говоря с Томи. Дай ми го.

— Томи не е тук, задник такъв. Един господ знае къде е — отговори тя и тръшна слушалката.

Зигман погледна Бузини и поклати глава.

— Хайде да продължаваме… — врещеше Дъфи.

Бузини не знаеше какво да направи.

— За бога, позволете му да играе. Толкова е развълнуван, че ще получи пристъп. Тогава ще видите какво ще стане — предупреди Биано.

— Добре — съгласи се Бузини.

Донесоха нови зарове. Арнолд ги провери и ги пусна на масата.

Дъфи ги чукна и се падна шестица.

— Залагаме на шест — монотонно обяви крупието.

Под зоркия поглед на три чифта очи Дъфи извърши магическия си номер, подменяйки заровете, докато управителят го гледаше в ръцете. Никой не видя нищо. Старецът затопли заровете в шепата си и ги хвърли.

— Шест печели — обяви крупието и Дъфи вече имаше чипове за един милион долара.

— Давай — изхриптя старецът и двайсетината зрители избухнаха в аплодисменти.

— Намери Джо в Ню Джърси — каза Бузини. По челото му изби пот.

Люк грабна телефона и се обади на Джо Рина.

— Давай — провикна се Дъфи.

— Не, господине, не можете да заложите един милион, без да получа одобрение.

— Задници — изръмжа старецът. Ръката му силно трепереше.

Джо се събуди веднага щом телефонът иззвъня. Беше почти четири сутринта. Знаеше, че обаждането е важно. Никой не го търсеше по това време, освен ако не беше грешен номер, бедствие или някой, който си търсеше белята.

— Какво има? — попита той.

— Един момент, господине — каза Люк. — Арнолд Бузини от казино „Залива на сабите“ иска да говори с вас.

Той даде телефона на Бузини, който се прокашля и докато наблюдаваше как Дъфи и Биано спореха за лекарствата, прошепна:

— Господине, тук възникна дребен проблем. На трета маса имаме голяма печалба. Удариха ни с над един милион долара… за по-малко от час. Играчът е разгорещен. И неколцина други залагат с него.

— Проверихте ли заровете?

— Да, господине. В ред са… или поне така изглеждат.

— Томи е там. Намерете го.

— Не можем да го открием, господине. Не е във вилата. Не знаем къде е.

Джо седна в леглото. Понякога безотговорността на Томи беше поразителна. Беше страхотен, когато се отнасяше до мокри поръчки, но станеше ли дума за бизнес, беше кръгла нула. Джо сподави гнева си и се опита да се съсредоточи.

— Онзи тип фигурира ли в някой от нашите списъци?

— Не, господине. Името му е Хари Прайс. Възрастен човек на инвалидна количка. Собственик е на автомобилен парк във Фресно. Племенникът му се казва Дъглас. В кредитното му досие пише, че е безработен геолог, специалист по петролни кладенци. Небесното око ги наблюдава. Или са много добри, или не лъжат.

— Добре. Ето какво ще направиш. Намали тавана на масата на петдесет хиляди. Дай им да заложат още веднъж, за да спечелиш време. Докато играят, претършувай стаята им. Ако е чиста, сложи нещо… наркотици, каквото и да е. Извикай полицията. Ако играчът се ядоса или предизвика инцидент, спри играта, за да оправиш сметката. Забави се с плащането, увъртай и не им позволявай да излязат от хотела с парите. Ще ги арестуват за наркотици и ще си върнем парите. Ясно ли е?

— Да, господине.

— И кажи на брат ми, че искам да говоря с него, веднага щом го намерите.

— Добре, господине — рече Бузини и затвори, после каза на Дъфи: — И така, таванът на масата е петдесет хиляди. Можете да залагате.