Мошеникът

Томи я поведе към асансьора. Качиха се на десетия етаж и минаха покрай апартамент 10Б, където Дъфи фалшифицираше заровете, и отидоха в дъното на коридора. Там имаше съвсем малка, но много красива хазартна зала. Крупиетата бяха облечени в смокинги. Масите имаха ръчна дърворезба и бяха внесени от европейски казина. Имаше само шестима играчи, предимно араби и азиатци. Ниско над масите висяха кристални полилеи. Ефектът беше поразителен.

— Наистина ли си собственик на това място? — попита Дакота. Още държеше ръката му.

— Питай когото искаш. Ето например него — отговори Томи, посочи шефа на залата и я заведе при него. — Хайде, попитай го.

— Той твърди, че притежава този хотел — каза Дакота.

— Щом господин Рина казва така, трябва да му вярвате — отговори шефът на залата.

— В такъв случай аз съм най-голямата късметлийка на този остров.

Дакота седна на стола до барчето, оставяйки цепката на роклята й да се разтвори. Дългите й крака блеснаха на светлината на свещите.

— Да те почерпя ли нещо? — попита Томи с надеждата, че ще я напие.

— Само ако пиеш и ти. Нека да бъде уиски. Чисто — усмихна се тя.

Предизвикателството беше отправено и попадайки в капана й, Томи поръча две двойни шотландски уискита. Дакота Бейтс държеше на пиене. Всъщност можеше да изпие повече от всеки мъж. Това беше много полезно за професията. Напиваше жертвите си, обираше ги и изчезваше с парите и кредитните карти преди изгрев-слънце.

Поднесоха напитките и Дакота изпробва Томи.

— Надявам се, че няма да се възползваш от едно беззащитно момиче?

Томи се ухили. Смяташе да се възползва, и още как. Първо щеше да накара това разкошно създание да смуче розовата му пура, а сетне щеше да я чука до полуда.

Бедата беше там, че тя пиеше колкото него и в един и половина той вече се люлееше.

— Стига сме пили — изфъфли той. — Хайде да се чукаме.

— В моята стая или в твоята? — изгука Дакота.

— Която е по-близо.

— Имам благовонни масла. Ще те разтрия. Целият. Ще ти направя масаж, после ще те измия с език.

— Мамка му…

Тя му помогна да стане и го изведе от богаташкото казино. Насочи олюляващия се мафиот към асансьора и сетне към стаята си, номер осем. Отвори вратата, а Томи се спъна и падна на пода, повличайки и нея.

— Господи, натрясках се.

— Хайде да отидем в леглото. Купонът ще бъде страхотен.

Томи се приближи до двойното легло и се отпусна по гръб. Затвори очи и за миг Дакота помисли, че е свободна. Но той отново ги отвори и се вторачи в нея. Не се беше отказал. Дакота се надяваше, че няма да се наложи да се чука. После изведнъж Томи стана, препъвайки се отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Избърса се с хавлията, хвърли я в мивката и похотливо огледа Дакота.

— Хайде, скъпа, съблечи се.

Тя прокле наум късмета си, но свали презрамките на копринената си рокля, пусна я да се свлече по съвършеното си тяло и застана гола пред Томи. Той преглътна сухо няколко пъти и непохватно пристъпи към нея. Стисна я между краката и започна грубо да я опипва.

— По-спокойно, миличък… Имаме цяла нощ — изгука тя, отдръпвайки се, за да не я изкорми.

Реши, че е по-добре да приключва. Щеше да заспи, веднага щом свърши. Всички го правеха. Дакота разкопча мократа му зелена риза и я съблече. Томи беше удивително силен. Събу панталона си и тромаво седна на леглото. Разкъса бельото си и се изправи срещу нея. Беше огромен и за миг това я стресна. Тя го прегърна и се притисна до него. Томи изстена от удоволствие. Дакота го бутна на леглото. Той я сграбчи и я нагласи върху себе си. После, без предварителна игра, тя го възседна. Томи започна ожесточено да се тласка в нея. Това беше отчаян плътски акт на притежание. Свърши за броени минути. Дакота се отмести от него и погледна отблъскващия гадняр, който бе убил братовчедка й.

— Ти си чудесен любовник — тихо каза тя. — Много си издръжлив и имаш великолепен уред.

— Ох — изпъшка той и затвори очи. — Шибаната стая се върти…

После се претърколи и повърна на плюшения килим до леглото. Задъха се и започна да плюе. Не беше трудно да отиде до бюрото, да вземе ножицата и да свърши с него, но Биано й бе казал, че брат му, Джо Рина, е заповядал да убият Карол. Томи беше само изпълнителят. Пък и Дакота не беше убиец. Бейтс никога не убиваха. Тя беше играч на високи залози и най-добрата прелъстителка на света. Винаги печелеше в спалнята. Там беше нейното бойно поле. Дакота погледна победоносно хъркащия убиец, после се приближи до телефона и се обади на Биано.

— Да — отговори той след първото иззвъняване.

— Той е вън от играта. Твой ред е.

Биано погледна часовника си. Наближаваше три сутринта.

— Томи е вън от играта. Готов ли си? — обърна се той към Дъфи, който беше напълнил всички зарове и ги бе наредил на масата.

— Да.

— Самолетът ще бъде на частното летище на зазоряване. Трябва да сме там, когато пристигне — каза Биано на Виктория.

Сетне нареди заровете в картечната лента под облегалките за ръце на инвалидния стол, така че Дъфи да може да изважда който поиска. Накрая Дъфи седна на подвижната тоалетна.