Мошеникът

Погледът му се съсредоточи върху брюнетката, която кръстоса крака и цепките на роклята й се отвориха. Опитното око на Томи вече бе забелязало, че отдолу е гола като яйце. Единственото, което не позволяваше на члена му да се вирне, беше непрестанното бръщолевене на Калиопа.

— Хамбургерите са скапани — отбеляза тя. — Трябва да говориш с готвачите. Кажи им да не прегарят месото, за бога.

— Защо не си починеш? — въздъхна Томи.

— Опитвам се да ти помогна. Препичат всичко. Но може би на теб ти пука само за парчето месо между краката ти.

— Престани да говориш като курва. Джо казва, че приказваш като уличница, и има право.

Томи се премести леко надясно, за да вижда по-добре над рамото на Калиопа. В бара влезе червенокос мъж, който започна да говори с полуголата богиня от фантазиите на Томи. Тя не направи опит да прикрие бедрата си. Но не прогони онзи тип, както стори с другите. Той беше твърде красив и висок и Томи го намрази от пръв поглед. После червенокосият извърши най-големият грях — сложи ръка на рамото на богинята, наведе се към нея и зашепна в ухото й. Томи извади петстотин долара.

— Защо не отидеш да поиграеш? — предложи той и Калиопа грабна парите като гладен дървесен гущер, изплезил език за някое насекомо.

Тя стана.

— Знаеш ли какво, Томи? Не е необходимо да се държиш с мен като с курва. И аз имам чувства.

— Да, но ти не даваш пукната пара за моите. Цял ден ми надуваш главата. Направи това, промени онова. Този хотел не е мой.

— Нали каза, че е твой?

— Джо взима решенията.

— Позволяваш му да те води за носа. Той е по-малък от теб, Томи. Ти би трябвало да се налагаш. Пък и Джо не е чак толкова умен.

— Просто отиди да изхарчиш петстотинте кинта и престани да се заяждаш с мен.

Калиопа се обърна и излезе, като въртеше задник, опитвайки се да успокои Томи, но той не видя шоуто. Не откъсваше очи от момичето на бара. Високият червенокос тип изчезна и тя направи знак на бармана, че иска сметката. Томи му махна, поклати глава и посочи към себе си. Барманът кимна, после се наведе към жената и й каза нещо. Тя погледна към Томи, сетне нарочно отвори чантата си и плати. Стана и тръгна към изхода, после рязко се обърна и се насочи към Томи. Той наблюдаваше полюшващите се бедра и очертанията на гърдите й през прозрачния плат на роклята. Красавицата се приближи до него, сложи ръка на хълбока си и се усмихна.

— Мога да си плащам сметките. Но все пак, благодаря.

Прелъстителният й глас изсвири като студен вятър по гладък мрамор.

— Питието е безплатно. От казиното. Ще поръчам да ви изпратят парите в стаята, ако ми кажете номера.

— В казиното ли работите?

— Притежавам го. От сега нататък парите ви не важат тук — тихо каза той, сетне извади личния си вариант на приятна усмивка. Стана и протегна ръка. — Томас Рина.

Тя беше по-висока от него с почти десет сантиметра и той трябваше да гледа нагоре. Но вече се беше олигавил и не забелязваше нищо. Това беше най-готината мадама, която бе виждал.

— Забелязах, че мнозина ви каниха на танц… Мразите ли танците?

— Погрешен избор на глагол — хладно подхвърли тя и Томи се ухили още по-широко.

— Бихте ли желали да вечеряме на етажа за най-богатите комарджии?

Смяташе да заведе богинята в частния си ресторант на етажа за най-богатите комарджии в десет часа, за да не се засекат с Калиопа. Дори не й беше дал ключ, защото Калиопа сигурно щеше да го тормози с оплакванията си и да развали настроението на играчите, залагащи хиляди долари. Пък и не му трябваше там, издокарана в шорти и високи токчета, да го ядосва пред хората. Тази красавица беше различна — сексапилна и същевременно различна.

— Ще вечеряте ли с мен? — повтори той.

— Дошла съм с едни хора… — усмихна се Дакота.

— Приятели?

— Не съвсем… Запознахме се в Лас Вегас. Долетях тук с частния им самолет. Задължена съм им.

— Как се казвате?

— Дакота Смит.

— А онзи мъж, който дойде при вас… приятел ли ви е?

— В момента не знам какъв е… вероятно грешка.

— Е, така е по-добре — озъби се в усмивка Томи.

— Наистина ли сте собственик на това място? Дъглас и чичо му Хари са запазили маса в Пеликановата зала. Платиха пътуването ми, затова по-добре да отида при тях, но от друга страна, никога не съм била на етажа на най-богатите комарджии. Може да се измъкна и да се срещнем по-късно за едно питие.

— Тогава да се срещнем тук в десет и трийсет.

— Нека бъде в единайсет — усмихна се тя. — Подходящо ли съм облечена за най-богатите комарджии?

— Ако бяхте облечени по-подходящо, щях да включа противопожарната система.

Дакота пак се усмихна и излезе от бара. Всички се обърнаха. Томи беше срещал много красиви жени, но всичките бяха проститутки и трябваше да им плаща. А тази богиня идваше направо от небето.

Пеликановата зала гледаше към океана от нивото на мецанина. Беше елегантна, с бял мокет и черни старинни маси и столове. Среброто беше автентично. Бузини даде на Биано и Дъфи ключа за апартамент 10Б. Каза, че това е апартамент за най-богатите комарджии и етажът се заключва. Когато се отдалечи, Дакота седна при тях. Беше необичайно мълчалива.

— Томи налапа ли въдицата? — попита Биано.

Тя кимна.