Мошеникът

Финансовият отговорник се казваше Анджела Хопкинс. Тя се обади в Централна калифорнийска банка на скотовъдите във Фресно, използвайки новия финансов справочник, който неочаквано бе получила предишния ден. След серия изщраквания, които според нея се дължаха на островитянската телефонна система, а всъщност идваха от пренасочващия механизъм във Фресно, автоматът пред магазина до игрището за голф, намиращ се на не повече от двеста метра, иззвъня.

— Централна калифорнийска банка на скотовъдите, Фресно. Един момент, моля — с висок напевен глас каза Виктория, после натисна едно от копчетата, за да се чуе звук и долепи слушалката до стомаха си, докато някаква кола с повреден ауспух минаваше покрай нея.

— Тук е клуб „Залива на сабите“ на Бахамските острови. Бихме искали да потвърдим един кредит — каза Анджела, а Мишелова се наведе, за да подслушва.

— Тогава ви трябва госпожица Прентис. Ей сега ще ви свържа. — Виктория натисна няколко бутона за звуков ефект, после отново долепи слушалката до ухото си.

— Луиз Прентис, управителка на „Лични сметки“ — каза тя с нормалния си глас. В ръката си държеше листа с информацията, която трябваше да съобщи.

— Тук е клуб „Залива на сабите“ на Бахамските острови. Извършваме кредитна проверка на господин Хари Стантън Прайс. Той ни каза, че парите му са при вас.

— Точно така. Ей сега ще изкарам на екрана данните за него. Имате ли международен номер за потвърждение?

— Да. 2459800.

— Благодаря. С какво мога да ви бъда полезна?

— Той поиска заем от двеста хиляди долара. Трябва ни потвърждение за тази сума.

— Хотелско казино ли сте? — попита Виктория.

— Да.

— Личната и служебната сметка на автомобилен център „Изгодна цена“ са при нас. Господин Стантън притежава десет милиона долара. Остатъкът от сметката му далеч надвишава исканите двеста хиляди долара. Можем да ги блокираме, но предпочитаме да не ви ги изпращаме, освен ако не се наложи.

— Чудесно. Блокирайте ги, а ние ще дадем кредита и ще ви се обадим, когато той напусне казиното.

Бузини излезе от кабинета, преди Анджела да затвори и отиде в казиното, където малка тълпа охкаше и ахкаше, докато Дъфи пилееше пари с глупави залагания.

— Нови зарове — провикваше се той.

Когато Бузини се приближи до него, бяха му останали по-малко от пет хиляди долара.

— Негодници — мръщеше се Дъфи на заровете. — Губите по-зле и от комунистически диктатор.

Той погледна шефа на смяната с кървясалите си очи. Главата му клюмна надясно, а по брадичката му потече слюнка.

— За нас е удоволствие да сте в клуб „Залива на сабите“ — усмихна се Мишелова на ужасния инвалид. Похвали го за късмета, убеден, че някоя лудница е най-доброто място за стареца.

— Проклети зарове. Нищо не мога да спечеля — оплака се Дъфи.

— Съжалявам, че не ви върви — измърка Бузини, — но „Залива на сабите“ би искал да ви предложи един от най-хубавите си апартаменти. Всичко тук, вечерята, програмата и плажът ще бъдат безплатни.

— Как е кредитът ми? Необходими са ми още пари.

— Проверих, господине. Имате одобрен кредит за двеста хиляди долара — усмихна се Бузини с надеждата, че дъртият пикльо няма да хвърли топа, преди да загуби всичко.

— Хари, може ли да излезем за малко? — проплака Биано. — Загуби достатъчно. Да вървим, преди да си загубил целия си автомобилен бизнес.

— Престани да хленчиш и да се оплакваш. Само пъшкаш и охкаш и разваляш настроението на всички.

— Господа, ще ни окажете ли честта да бъдете наши почетни гости по време на престоя си тук? — попита Бузини, показвайки лешоядската си усмивка.

— Точно така, по дяволите. Можеш да се обзаложиш, че ще остана. Трябва да компенсирам за загубата. Няма начин късметът да не се обърне.

— Не може ли поне да хапнем нещо? — изхленчи Биано.

— Нашата Пеликанова зала е отлична, а менюто — изискано. Ще ви донеса ключа от стаята. Позволете аз да направя резервацията — каза Бузини, кършейки ръце.

Приличаше на управителя на „Пръстени и други“ в Атлантик Сити.

Най-после Томи се съгласи с брат си, че Калиопа Лав е адски досадна. Намираха се в бара на клуб „Залива на сабите“. Томи седеше с гръб към стената, за да оглежда мадамите, които излизаха от басейна. Погледът му бе прикован от една брюнетка в жълта копринена рокля. Не можеше да откъсне очи. Роклята приличаше на нощница и сексуалното въображение изду слабините му, докато Калиопа надуваше главата му с оплаквания.

— Онези деца край басейна ще ме сбъркат — нареждаше тя, докато Томи изучаваше самотната красавица, която седна до барчето.

Неколцина мъже предложиха да я почерпят или да танцуват с нея под звуците на малкия оркестър. Чернокосата отказа на всички.

— Направи хотел само за възрастни, Томи — продължаваше Калиопа. — Това е казино. Хлапетата не залагат. Нямат работа тук. Знаеш ли, пикаят в басейна!

— Идеята да дойдем беше твоя — изръмжа Томи. — Защо не млъкнеш за малко? Само дрънкаш. Да не съм шибан отдел за жалби?