Мошеникът

Дъфи започна да спори да махнат тавана, но Бузини не остана да го слуша. Отдалечи се в другия ъгъл на залата, вдигна телефона и нареди на охраната да отиде при маса номер три и да съобщи на полицейския патрул, че имат евентуален проблем с наркотици. После се свърза с помощника си и му каза какво да сложи в апартамента на Дъфи.

Старецът трепереше от гняв.

— Шайка евтини нещастници — измърмори той и взе заровете. — Хайде, елате при татко.

Заложи на девет и спечели.

От телефонните обаждания и от потайните погледи Биано разбра, че скоро ще спрат играта. Сръга Дъфи, за да го предупреди, и старецът не използва фалшивите зарове. След още три хвърляния Дъфи се отказа.

— Осребрете чиповете ми — изръмжа той.

— Играта е спряна, докато оправим сметките — заяви Бузини, но другите играчи останаха да гледат, докато брояха чиповете на стареца.

Процедурата продължи близо петнайсет минути.

— Един милион сто двайсет и пет хиляди долара. Как ги желаете, господине? — попита Зигман.

— Просто осребрете проклетите чипове — изкрещя Дъфи и хората около масата се засмяха.

Служителите на казиното донесоха парите и бавно започнаха да ги броят. Биано бе донесъл синята чанта. Ако Бузини и Зигман се бяха замислили, това щеше да им се стори много странно. Биано прибра парите в чантата и забута инвалидната количка с Дъфи към изхода на казиното. Охраната беше навсякъде. Спряха ги точно когато им оставаха няколко крачки до вратата. Бузини застана пред тях и препречи пътя им.

— Бих желал да ви почерпя нещо по случай успеха. Може да се снимаме заедно с парите и да публикуваме снимката в пресата. За казиното е хубаво да пуска съобщения за големите си победители — каза той.

Наоколо се събраха трийсетина зрители.

— Не пия. И мразя да ме снимат — изграчи Дъфи.

Вече трепереше толкова силно, че се гърчеше на стола.

— Чичо Хари, ще получиш пристъп — предупреди го Биано.

— Сигурни ли сте, че не искате да сложим парите в сейф? — предложи Бузини.

В този миг в далечината се чу вой на сирени. Дъфи погледна Арнолд Бузини, изцъкли очи и изведнъж започна да се гърчи конвулсивно. Опъна крака и вратът му се парализира. Изхвръкна от стола и падна на земята.

— О, боже, той получи епилептичен припадък — извика Биано, зареждайки атмосферата с адреналин и смут. — Извикайте лекар! Линейка!

Дъфи изопна гръб и се задави, докато поемаше въздух.

Ченгетата от патрула нахлуха в казиното. Помощник-управителят пресрещна неколцина от тях и ги заведе на десетия етаж, където намериха торбички с чист хероин.

Дъфи се гърчеше ужасно. Хората стояха безпомощни около него.

В суматохата Биано успя да се измъкне незабелязано с парите. Скочи в синия микробус и Виктория потегли.

След няколко минути пристигна линейката и медицинските служители се втурнаха в казиното. Дъфи изглеждаше изпаднал в безсъзнание. Отвориха устата му и видяха, че е глътнал езика си.

— Този човек е в критично състояние — заяви единият от медиците.

— Къде е другият, по дяволите? — попита Бузини, който най-после забеляза, че Биано е изчезнал с парите, и се паникьоса. — Мъжът с чантата?

Но Биано не беше в казиното.

Санитарите изнесоха Дъфи на носилка и го натовариха в линейката. С включени светлини и сирени колата се отправи към районната болница, намираща се на двайсетина километра на запад. Никой не забеляза синия микробус, който потегли след нея.

Изведнъж Дъфи се надигна и погледна стъписаните медици.

— Вече съм добре. Чувствам се много по-добре. Благодаря — каза той. — Ще сляза тук.

— Лягай долу, човече — заповядаха изумените медицински служители.

Дъфи стана от носилката и се приближи до задната част на линейката, но вратата беше заключена. Опита се да я отвори.

— Лягай на носилката — извика един млад медик.

— Я си го начукай — изфуча Дъфи.

Наближиха болницата и Биано разбра, че Дъфи няма да може да се измъкне. Трябваше да направят нещо.

— Трябва да спрем линейката — каза Виктория, отгатвайки мислите му.

Тя даде газ, мина пред линейката и натисна спирачките. Микробусът застана напряко на пътя. Шофьорът на линейката също спря. Биано изскочи и отвори задната врата. Дъфи слезе и се втурна към микробуса. Биано хукна след него. Един от медиците се завтече след тях, но Виктория включи на задна скорост и настъпи газта. Моторът на микробуса пушеше, а от радиатора капеше вода.

Биано погледна Виктория изненадан, а Роджър скочи на седалката между тях.

— Добре ли си? — обърна се тя към Дъфи.

— Е, не беше най-добрият ми припадък, но със сигурност сред първите десет.

Зад тях се чу вой на сирени. Биано знаеше, че Бузини и полицията ги преследват.

— Завий надясно! Карай през полето! — извика той.