Мошеникът

— Вземи Роджър, качи се на микробуса и ни чакай на паркинга. Ако се случи нещо непредвидено, искам да си наблизо. Провали ли се всичко, качи се на самолета и замини без нас.

— А Дакота? — попита Виктория.

— Тя ще остане с Томи при всички случаи. Ще го дундурка, след като заминем.

Тя отвори вратата. Биано спря за миг. Сините му очи срещнаха нейните.

— Благодаря. За всичко.

Виктория се отдръпна, за да минат.

19. Измамата със заровете

Люк Зигман зяпна, когато видя дъртия дрисльо в три часа сутринта. Главата на стареца клюмаше. Изглеждаше полужив. Зигман вече знаеше, че името му е Хари Прайс. Бяха заснели него и племенника му със скритата камера и бяха сложили снимките им на голямото „табло на губещите“, за да могат всички служители на казиното да ги видят и да се държат с тях по специален начин. Не искаше да ги пуска, преди да прибере всичките им пари. Хленчещият племенник спря инвалидната количка срещу крупието.

— Господи, чичо Хари, не може ли да си легнем? Среднощ е, по дяволите.

— Получих кредита. Всичко е точно. Дайте чипове и да започваме — дрезгаво изхриптя Дъфи.

Люк взе телефона и осведоми управителя на казиното, Арнолд Бузини, че господин Прайс иска чипове за всичките двеста хиляди долара кредит.

— Дай му ги. Одобрен е — отговори Бузини, зарадван, че дъртият пикльо отново е на масата.

След няколко минути пристигна подносът с чиповете. Бяха натрупани на високи колони от по сто долара в синьо, петстотин в червено и хиляда в златисто. Биано взе чиповете и ги сложи на масата.

— Какъв е таванът? — изграчи Дъфи.

— За вас, господине, пет хиляди — отговори Люк.

— Божичко! Не можете ли да го вдигнете още?

Зигман пак се обади на Бузини, който му даде разрешение на масата да се залага без ограничение. Казиното беше почти безлюдно. В Лас Вегас хората играеха нощем, но в карибските хотели имаше повече посетители през деня, затова Бузини нямаше нищо против да махне тавана.

— Залагам десет хиляди на десет — заяви Дъфи, притисна хлътналия си гръден кош до масата и се закашля.

Люк се усмихна, защото десет се падаше трудно. Той не видя как ръката на стареца се плъзна към облегалките на инвалидния стол и измъкна фалшивите зарове. Дъфи ги задържа в шепата си двайсетина секунди, после ги хвърли. Те се претърколиха и се обърнаха на две по пет.

— Ура! — извика Дъфи и започна да се дави и задушава.

— Десет печели трийсет хиляди — монотонно обяви крупието.

Дъфи бързо прибра фалшивите зарове и върна в игра оригиналните. После заложи четирийсет хиляди на четири.

На Зигман не му хареса факта, че смотанякът бе престанал да залага глупаво и вече играеше умно.

— Бъдете добри към татко, бъдете добри — каза Дъфи на заровете и незабелязано го подмени с фалшивите.

— Печели четири — рече крупието и погледна Люк.

С две хвърляния старецът си беше върнал онова, което загуби през деня.

Зигман взе телефона, обърна се с гръб към масата и се обади в офиса.

— Господин Бузини, този тип ни удари с повече от петдесет хиляди. Да върна ли тавана на залаганията?

— Още ли играе глупаво?

— Не. Изведнъж се превърна в истински играч.

— Пусни заровете във вода. Ако са нормални, остави го, но продължавай да ме информираш.

Люк събра заровете от масата, погледна леко вдлъбнатото „С“ и ги пусна в чаша вода. Заровете не се претърколиха. Целофаненият газ вече се бе върнал в естественото си газообразно състояние.

— Искам си заровете. С тях ми върви — сърдито изхриптя Дъфи.

— Добре, играта продължава — рече Зигман, изсуши със салфетка фалшивите зарове и му ги върна.

Дъфи мигновено ги подмени с оригинални и заложи всичките петдесет хиляди, които бе спечелил.

Сетне пак изпадна в пристъп на кашлица. Тялото му започна да се гърчи конвулсивно.

Крупието стана нервен, като чу каква е заложената сума.

— Ще разрешим двайсет хиляди — каза той, най-после взимайки решение. — Това е новият таван на тази маса.

Съсухреното тяло на Дъфи се тресеше.

— Чичо Хари, трябва да вземеш лекарствата си. Не го ли направиш, ще получиш някой от онези пристъпи.

— По дяволите лекарството! Тези задници с готовност прибираха парите ми, когато губех. Започнах да печеля и изведнъж — нови правила.

Неколцина от посетителите, които се бяха събрали около него, започнаха да шушукат одобрително. Всички бяха на мнение, че това не е честно. Дъфи се тресеше и гърдите му мъчително се надигаха.

Люк отново се обади на Арнолд Бузини, който слезе и забърза към масата. Някои от другите играчи изразиха на глас подкрепата си за Дъфи.

Зигман погледна Бузини, който кимна одобрително.

— Добре, ще приемем залога — каза Люк.

Дъфи се ухили и се разтресе, после взе заровете на казиното и ги хвърли.

— Печели седем — рече крупието и Дъфи прибра още сто хиляди долара.

— Хайде, давай. Все така да ми върви — викна старецът.

— Изпий лекарството си, чичо Хари — каза Биано. — Ще получиш конвулсии.

— Затваряй си устата — изграчи Дъфи.

Ръката му силно затрепери. Изпусна веднъж заровете, взе ги и накрая немощно ги хвърли.

— Залагам на осем.

Дъфи се тресеше и хриптеше.

— Какво му има? — попита Бузини.