Мошеникът

Лежаха прегърнати на дъното на малката яхта. Биано бавно започна да я разсъблича и после, само след миг колебание, тя протегна ръка към катарамата на колана му и я разкопча. След няколко минути бяха голи. Лъчите на късното следобедно слънце надзъртаха през сенника и играеха по телата им, затопляйки кожата и чувствата им.

Биано проникна в нея и Виктория изпита още един миг на пълна забрава. Сетне бавно и нежно двамата едновременно изпитаха оргазъм.

— Това може би е грешка — промълви той.

— Вероятно.

Лежаха прегърнати, докато слънцето залезе.

26. Големият брат

Тримоторният „Чалънджър“ тихо бръмчеше. Томи седеше в богато обзаведената кабина на самолета на брат си и размишляваше. Никога не бе разсъждавал толкова дълго. Джо се занимаваше с тези неща. Томи беше ударната сила. Още когато бяха на десет и на дванайсет години, малкият му брат винаги измисляше най-добрите идеи и Томи го оставяше да съставя плановете. Но на моменти, особено по-късно, Томи ненавиждаше начина, по който Джо се отнасяше с него. В края на краищата Томи беше по-големият. Бе позволил на Джо да поеме ролята на водача и от години не се беше замислял над този факт. И двамата израснаха в престъпния свят на Коза Ностра — Джо до нивото на бос, а Томи — на негов доверен съветник. Имаха пари и власт. Но напоследък Джо се държеше грубо с Томи, сякаш не го смяташе за свой човек. Все едно Томи беше свръхбагаж, с който Джо бе натоварен. Джо забравяше за черната работа, която Томи бе свършил, за да помогне на брат си в пътя му до върха.

Томи погледна към седалката срещу него, където увита в хавлия стоеше гарафата. Беше се обадил на Боу Тейлър от Тексас. Тейлър беше чест посетител в клуб „Залива на сабите“ и залагаше големи суми. Двамата с Томи се сприятелиха. Размениха си дори няколко мадами. Но в момента по-важен беше фактът, че Боу Тейлър се занимаваше с петрол в Далас и бе натрупал милиони, след като намери залежи там. Томи му разказа малкото, което можа да си спомни за стратиграфската моноклинала и за кладенеца. Не му каза къде се намират залежите, нито името на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Не искаше да доверява никому тази тайна. Онова, което мигновено го смая, беше вълнението на Боу. Тейлър потвърди, че данните са точни и Федералната комисия по регулиране на енергията изисква над големите стратиграфски моноклинали да се построи събирателна станция, преди да се пусне сонда в кладенеца. Боу го засипа с въпроси за залежите, за участъка със сондите, за мострата и за седемдесетте хиляди литра, които вече били изпомпани. Тони не спомена нищо друго, освен общите факти. Излъга, че кладенецът е на северния калифорнийски бряг. Попита го дали познава някой геолог и приятелят му каза едно име от Мидланд, Тексас.

Томи се обади на геолога и уреди анализа на мострата. Уговориха се да кацне в Мидланд и да му остави петрола. Томи беше убеден, че ще се окаже точно както му бе обяснил доктор Кларк. Щеше да покаже на брат си, че е способен на нещо повече, отколкото да убива и непрекъснато да се разхожда надървен. От сега нататък щеше да поеме ролята си на по-голям брат, да проверява, да планира. Смяташе да остави мострата в Мидланд, после да отлети за Насо и когато му съобщят резултата от анализа, да изтегли пет милиона долара от Търговска банка „Анонимно дружество за рефинансиране на парични операции“ и да купи контролния пакет от акции на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Реши да не казва на Джо. Дори онзи тъп учен доктор Кларк беше чувал, че Джо взима решенията. Е, това вече нямаше да е така. Ако сделката наистина се окажеше успешна и залежите бяха най-големите в Северна Америка, не Джо, а големия брат Томи щеше да направи нещо за семейството. Щеше каже на Джо, след като сключеше сделката и всички се къпеха в черно злато. И тогава малкият му брат щеше най-после да прояви уважението, което Томи заслужаваше.

Приземиха се в Мидланд. Геологът ги чакаше. Томи бе изстъргал етикета на цилиндъра с мострата, за да не разбере откъде е взет петролът. Томи играеше хитро. Точно така би постъпил Джо, помисли той.

Даде мострата на геолога, който беше облечен досущ като доктор Кларк. Вратовръзката се вееше на рамото му, а роговите му очила просветваха на слънчевата светлина. Имаше дори същата писалка. Странно племе са тия учени.

— Би трябвало да са готови след няколко часа — каза геологът. — Имате ли номера ми?

Томи кимна, показа лист хартия и му даде хиляда долара в брой, както се бяха споразумели.