Мошеникът

— Да, това е идеята. — Тя стана и се приближи до вратата, после се обърна. — А, да, има и още нещо. Не би трябвало да го знам, но имам приятели в Министерството на правосъдието и тъй като проявявам повече от мимолетен интерес към теб и семейството ти, научих някои подробности… Според информацията на ФБР снощи брат ти е бил в Насо. Изтеглил е четири-пет милиона от банката на Анонимното дружество за рефинансиране на парични операции. Взел ги е от неизпраните пари, които държиш там. Можеш да провериш банката. Пълна е с подслушвателни устройства.

— И какви са по-точно тези неизпрани пари?

— Обади се на онова влечуго, управителя на перачницата. Попитай го дали вчера брат ти не е отмъкнал пет милиона долара.

Виктория се обърна и излезе. Мина покрай Брус Станг и другия мъж и се качи в асансьора. Сърцето й туптеше лудешки. Знаеше, че бе пуснала стръвта надълбоко.

Преди тя да стигне до фоайето, Джо Рина се обади на Тони Вака, управителя на Анонимното дружество в Насо.

— Чух, че брат ми е бил там.

— Как… Кой ти каза?

— Няма да повтарям — бавно и спокойно каза Джо на президента на банката, на когото плащаше четвърт милион годишно. — Искам да знам бил ли е брат ми там? Да или не?

— Да, Джо, той беше тук.

— Взимал ли е пари от неизпраните?

— Ами, Джо, знаеш, че съм ти предан… нали?

— Тони, питам те още веднъж и за последен път! Томи взе ли пари от неизпраните?

— Да.

— Колко?

— Пет милиона долара.

— И защо ти се стори уместно да му ги дадеш?

— Ами, Джо… нали го знаеш какъв е…

— Да, знам го, но се чудя защо си му ги дал. Изрично съм ти наредил парите да не излизат оттам, преди да са изпрани, при това само с мое разрешение. Защо му ги даде?

— Той ме заплаши, Джо. Каза, че ще смаже главата ми с чук. Щял съм да умирам три часа. Чувал съм разни истории за него и се уплаших.

— Разбирам. И затова ли му даде парите?

— Той каза, че те са и негови.

— Тогава си му дал нашите пари, но не си попитал мен. Дори не ми се обади.

— Той ме заплаши, че ще ме убие, ако ти кажа, Джо. Какво трябваше да направя? Знаеш какъв може да бъде Томи.

— Уволнен си. Предай задълженията си на Карло и се махай оттам. Видя ли те още веднъж, ще трябва да търсиш медицинска помощ. Сбогом.

И Джо затвори. В същия миг Брус Станг донесе снимките, които Арнолд Бузини току-що бе изпратил по факса от клуб „Залива на сабите“.

Джо ги сравни със снимките, които му бе оставила Виктория. Мъжете бяха същите. Заглавието на вестника гласеше, че Конгреса е орязал бюджета на отбраната. Това бе станало преди един-два дни. Снимките бяха правени наскоро. Той погледна Брус Станг и тихо попита:

— Какво прави Томи, по дяволите? По всичко личи, че се мотае с онзи тип, когото пребих и който открадна един милион от нашето казино в „Залива на сабите“. После Томи е принудил Тони Вака да му даде пет милиона от моите пари и да не ми казва. Какво става?

Язвителният въпрос изпълни стаята като остра миризма на смърт.

Брус сви рамене.

— Нали знаеш какъв е Томи.

— Всички ми казват, че го знам какъв е. Но може би изобщо не го познавам.

28. Засечката

Двамата федерални агенти в сивата служебна кола видяха Виктория да излиза от Макаронаджийския палат в Атлантик Сити. Командирът се казваше Стан Келерман. Оставаха му пет месеца до пенсиониране. Беше видял много неща, но най-много мразеше, когато „някой от нашите“ се окажеше „гнила ябълка“. Той видя през бинокъла как Виктория спря такси.

До Стан седеше Шийла Уорд. Тази година беше първата й във ФБР. Двамата нямаха нищо общо помежду си, като се започнеше от мнението им за работата и се стигнеше до музиката, която слушаха. Шийла се надяваше да научи нещо от Станли, но той беше окаян негодник, който само издаваше заповеди.

— Свържи се с Грег — излая той. — Провери дали я е засякъл.

Тя взе микрофона.

— Тук е Червено куче. До Мързеливеца. Засече ли жената?

— Потвърдено.

Екипът на ФБР за електронно наблюдение беше проникнал във видеоохраната на Джо Рина и използваше собствената му система, за да го следи. В мазето имаха човек, който наблюдаваше три пиратски монитора. Томи и Джо Рина бяха главните мишени заради провалилия се съдебен процес. ФБР се стресна, когато Виктория Харт, прокурорката, която оплеска делото, влезе в Макаронаджийския палат и се показа на мониторите, свързани с камерите в коридора пред кабинета на Джо Рина. За съжаление нямаше начин да видят какво става вътре, защото Джо никога не би позволил да инсталират камери в кабинета му, но я видяха да влиза при него с папка под мишница. След десет минути Виктория излезе без папката — много странна и обезпокоителна случка.

Стан протегна ръка и грабна микрофона от Шийла, която стисна зъби от яд, но не каза нищо.

— Какво мислиш, Грег?

— Знам ли. Казваш, че прокурорката, която се опитваше да осъди онова лайно, го е посетила и му е оставила някаква папка. Мисля, че тук има нещо гнило.

— И аз. Ще я проследя. Да видим какво ще стане.