Мошеникът

Тя коленичи и преди да легне на пода, Грейди се нахвърли върху нея и бързо й сложи белезници. Измъкнаха я от стаята и я наблъскаха на задната седалка на служебната кола.

Акцията продължи по-малко от две минути.

Сградата на ФБР на Флауър стрийт в центъра на града приличаше на всички останали в страната. Мебелите бяха стари, стаите — претъпкани, прозорците — оплюти от мухи, а стените — тухлени. Навсякъде бяха разхвърляни пластмасови чаши от кафе и фасове.

Затвориха я в стая с еднопосочно огледало. Стоя там един час сама, като се чудеше какво да направи. Явно се беше натъкнала на екип за наблюдение, но не й беше ясно с каква информация разполагат. Надяваше се да измисли нещо и да я пуснат. Бе работила като прокурор пет години и знаеше, че има две основни причини ченгетата да държат някой заподозрян по този начин. Оставени сами, арестантите с гузна съвест често се отпускаха и дори заспиваха, защото щом ги заловяха, те се приготвяха за най-лошото и се примиряваха. Невинните обаче бяха неспокойни, крачеха из килиите и изпадаха в паника, защото знаеха, че не са направили нищо. Виктория беше убедена, че я наблюдават, затова извика:

— Процедурата ми е ясна, момчета. Самата аз съм прилагала този номер стотици пъти. Нямам намерение да заспивам, така че хайде да продължим.

Когато никой не се появи, тя обмисли втората причина, поради която биха държали някого сам. Правеха го, когато обикновено чакаха идването на главния разпитвач.

Гил Грей пристигна в 5:35. Поиска полиграф и им каза да доведат Виктория.

Беше облечен в консервативен сив костюм, тъмносива вратовръзка и подходяща кърпа в джобчето. Безличните му черти бяха аранжирани в невъзмутимо изражение.

— Виктория, бих желал да кажа, че се радвам да те видя — сухо каза той.

— Кажи го, Гил. Неискреността явно винаги ти помага.

— Стигнахме до същността само с две реплики — усмихна се той. — Не мога да ти опиша колко съм щастлив, че те виждам в такова неприятно положение. Никога няма да ти простя за онова телевизионно интервю.

— Бих искала да знам защо съм арестувана.

— По хронологичен или по азбучен ред да изброя провиненията ти?

— Нека просто да са смислени.

И той й разказа, че ФБР наблюдава Макаронаджийския палат и са я видели да се среща с Джо Рина и да му оставя някаква папка, после за общуването й с Биано Бейтс, известен престъпник. Предупреди я, че ако знае нещо, това я прави съучастник във всичките му престъпления. Виктория го гледаше, като усилено се опитваше лицето й да не я издаде.

— Дотук не виждам никакво престъпление — каза тя. — Джо Рина не е издирван за нищо. Мога да се срещам с него, без да ме заплашва обвинение. А що се отнася до господин… как му беше името?

— Бейтс.

— Ами, той ми каза, че е Къртис Фишър. Преди пет дни се запознахме в един бар. Струва ми се приятен. Твърдиш, че е престъпник, така ли? Не мога да си го представя.

Изражението на Гил Грей беше абсолютно непроницаемо. Нищо не можеше да се разгадае. Тънките устни и редките му коси се бяха слели на бледото безизразно лице.

— Виктория, положението ти е много неприятно. Позволи ми да изброя няколко вероятни сценария.

— Моля.

— Мисля, че историята е следната… Ти искаше да напъхаш Джо Рина в затвора. Може да е заплашил теб или семейството ти или просто да ти е предложил адски много пари. Сключила си сделка с него и си му издала местонахождението на свидетелката си. Карол и две смели ченгета са убити. Делото е прекратено и ти отиваш в Сан Франциско, за да харчиш парите и да се забавляваш с един федерален престъпник.

— Тук има много предположения, Гил. Вероятно ще искаш да ги подсилиш с доказателства, преди да ме обвиниш в нещо. Имаш ли документи за всичко това?

— Заснели са те на видеото, когато вчера си оставила папката на Джо Рина. — Той се усмихна мрачно. Усмивката му беше напрегната и противна. — Какво имаше в нея?

— Семейни снимки — уклончиво отговори тя.

— Биано Бейтс е измамник, който фигурира в списъка на десетте най-търсени престъпници от ФБР. По време на петгодишната ти служба в прокуратурата този списък ти е бил изпращан всеки месец. Бейтс е в него от двайсет и шест месеца. Снимката му е закачена на стената.

— Не обръщах голямо внимание на онези списъци, Гил. Бях твърде заета да ти върша работата.

— Бейтс е тук, в Сан Франциско. Следят го непрекъснато. Щракна ли с пръсти, свършено е с него. Можех да го арестувам заедно с теб, но тъй като сме работили съвместно, помислих, че дължа тази среща първо на теб. Щом настояваш да играем твърдо, веднага ще го пипнат.

Той я наблюдаваше внимателно и видя как тя леко трепна, като чу това. Явно Гил беше на прав път.

— Не ми дължиш среща. Просто се опитваш да ме накиснеш.

— Не е необходимо да те накисвам, Вики. Ти си в ръцете ми. Биано Бейтс също. Не е нужно да търся доказателства, за да предявя обвинения към него. Имам дълъг списък с престъпленията му.

— Добре, какво искаш тогава?

— Не съм добър адвокат. Убеден съм, го знаеш.

Тя се въздържа от коментар.